Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Облегна се на колоната и се разтрепери. Този нов свят я зашеметяваше. Заповяда си да се стегне. Трябваше да се абстрахира от всичко това, да намери една проста задача... и да я изпълни.
Вонеше на вино. Докосна мократа си дреха. Нямаше да ѝ свърши работа. Погледна отново към площада и жените в техните странни облекла. За да се измъкне оттук, трябваше да е вълчица в овча кожа — ако познаеха какво е всъщност, смъртта ѝ бе неминуема.
Колкото и векове да бяха минали, това не се бе променило.
Заби нокти в дланите си. Не искаше да напуска познатото. Чувстваше, че каквото и да има отвъд този площад, то ще ѝ е още по-чуждо от това, което вижда.
Но трябваше да продължи.
Една графиня никога не бяга от дълга си.
А нейният дълг бе да оцелее.
Усещаше, че разполага с часове до зазоряване. Спотаи се в сенките на колонадата, неподвижна като статуя, заслушана в хаотичното туптене на човешки сърца, в думите, изречени на различни езици, в честия смях.
Тези хора бяха толкова различни от мъжете и жените от нейното време.
По-високи, no-шумни, по-силни, охранени.
Жените я смайваха най-много. Носеха мъжко облекло — панталони и ризи. Вървяха спокойно, без да показват страх. Говореха рязко на мъжете, без те да ги скастрят, и се държаха така, сякаш са им равни — не по пресметнатия начин, по който трябваше да се държи тя в своето време, а с лекота и непринуденост, сякаш това бе нещо съвсем обичайно.
Тази епоха изглеждаше обещаваща.
Някаква млада майка приближи непредпазливо с малкото си дете. Жената бе с ярко вълнено палто и носеше ботуши за езда, макар че миризмата им подсказваше, че никога не са били в близост до кон.
Беше дребна за жена от това време — почти с ръста на Елизабета.
Детето изпусна бяла топка с червена звезда и тя се търкулна в сенките и спря на половин педя от окъсаните обувки на Елизабета. Топката миришеше като подметката на обувката на монаха. Детето не тръгна след играчката си, сякаш бе усетило звяра, който се спотайваше в сенките.
Майка му заговори на някакъв странно звучащ италиански и посочи гората от колони. Малкото момиче обаче поклати глава.
Елизабета прокара език по острите си зъби, като мислено подканваше майката да тръгне след играчката. Можеше да ѝ отнеме живота, да отмъкне премяната ѝ и да изчезне преди осиротялото дете да извика за помощ.
Наслаждаваше се от сенките на ужасения ритъм на детското сърце, докато гласът на майката ставаше все по-нетърпелив.
Елизабета зачака подходящия момент в това странно време.
После се хвърли напред.
Остави топката на масата и въздъхна - губеше интерес към трофеите си.
Отиде при огромните гардероби в спалнята, пълни с коприна, кадифе и кожи, откраднати от жертвите ѝ през изминалите седмици. Всяка нощ се кипреше пред съвършени огледала и избираше нови дрехи. Някои от одеждите ѝ бяха почти познати, а други ѝ бяха странни и чужди като дрехите на менестрел.
За тази нощ избра меки сини панталони, копринена риза, отговаряща на сребристите ѝ очи, и тънки кожени ботуши. Прокара гребен през гъстата си черна коса. Беше я подрязала до раменете, имитирайки стила на жената, която беше убила под един мост.
Колко различно изглеждаше сега. Какво ли щяха да кажат Ана, Каталина и Павел, ако можеха да я видят? Собствените й деца не биха я разпознали.
„Аз съм графиня Елизабета Екшед“ - напомни си тя.
Присви очи.
„Не“.
- Елизабет... - прошепна на отражението си. Напомни си, че времето е друго и трябва да се подчинява на стила му, ако иска да оцелее. Затова трябваше да приеме това по-модерно име, да го носи по същия начин, по който носеше прическата и дрехите си. Щеше да стане Елизабет. Беше играла много роли, откакто я бяха сгодили за Ференц на единайсетгодишна възраст - импулсивно момиче, самотна съпруга, владееща много езици, умела лечителка, всеотдайна майка — повече роли, отколкото можеше да преброи. Тази беше просто поредната.
Завъртя се, за да прецени новата си самоличност в огледалото. С къса коса и панталони приличаше на мъж. Но не беше мъж и вече не завиждаше на мъжете за силата и властта им.
Имаше си свои собстрени.