Кресчендо
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-68-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кресчендо». Краткое содержание книги:
Това беше новина за мен.
— Така ли?
— Ти купи желето — напомни ми тя.
— Това не се брои.
— Нора приготви салатата — увери мама Скот. — Мисля, че всичко е готово. Да сядаме на масата?
Настанихме се, хванахме се за ръце и мама благослови храната.
— Що за апартаменти се предлагат тук? — попита госпожа Парнел, разряза лазанята и сложи първото парче в чинията на Скот. — Какъв наем да очаквам за апартамент с две спални и две бани?
— Зависи в какво състояние го искаш — отговори мама. — Почти всичко в тази част на града е построено преди 1900 година и си личи. Когато се оженихме, с Харисън огледахме няколко евтини апартамента с две спални, но все имаше някакъв проблем — дупки по стените, хлебарки или пък жилищата бяха далеч от парка. И понеже бях бременна, решихме, че ни трябва нещо по-голямо. Тази къща се предлагаше от осемнайсет месеца, затова успяхме да я спазарим за добра цена, направо не можехме да повярваме. — Тя се огледа. — С Харисън смятахме да я ремонтираме основно някой ден, но… е, после той… знаете… — наведе глава тя.
Скот се прокашля.
— Моите съболезнования за баща ти, Нора. Още помня, когато татко ми се обади през онази нощ. Работех през няколко пресечки в един магазин. Дано да са заловили убиеца.
Помъчих се да му благодаря, но думите се бяха натрошили на парченца в устата ми. Не исках да говоря за татко. Стигаха ми и болезнените чувства от раздялата с Пач. Къде ли беше той сега? Глождеше ли го съжаление? Разбираше ли колко ми се иска да взема обратно всичко, което му наговорих? Изведнъж се запитах дали не ми е изпратил съобщение и ми се прииска да си бях взела телефона долу на масата. Но какво всъщност можеше да ми каже? Възможно ли беше архангелите да четат и съобщенията му? Навсякъде ли бяха? Тези въпроси си зададох и изведнъж се почувствах много уязвима.
— Е, Нора — подкани ме госпожа Парнел, — какво можеш да ни кажеш за гимназията в Колдуотър? В Портланд Скот тренираше борба. Отборът му печелеше през последните три години. Тукашният отбор по борба добър ли е? Мислех, че сме се изправяли пред Колдуотър и преди, но Скот ми напомни, че отборът им е в Б група.
Бавно се измъкнах от мъглата на мислите си. Имахме ли изобщо отбор по борба?
— Нищо не разбирам от борба — отговорих равнодушно, — но баскетболният отбор веднъж отиде на щатското състезание.
Госпожа Парнел се задави с виното си.
— Веднъж ли? — Очите й се стрелкаха между мен и мама в търсене на обяснение.
— Има снимка на отбора срещу канцеларията на гимназията — поясних. — Съдейки по снимката, явно е било преди около шейсет години.
Госпожа Парнел се опули.
— Преди шейсет години? — Попи устни със салфетката си. — Нещо не е наред с училището ли? Треньорът? Спортният отговорник?
— Голяма работа — намеси се Скот. — И бездруго тази година ще си почина.
Госпожа Парнел шумно остави вилицата си.
— Но ти обичаш борбата.
Скот пъхна в уста поредния солиден залък лазаня и равнодушно сви рамене.
— Освен това е последната ти година.
— И какво? — попита Скот с пълна уста.
Госпожа Парнел облегна лакти върху масата и се наклони напред.
— Няма да можеш да влезеш в колеж с твоите оценки, млади господине. Единствената ти надежда е да те избере някой общински колеж.
— Искам да правя други неща.
Веждите й се стрелнаха нагоре:
— Нима? Например да повтаряш като миналата година? — И още щом го изрече, забелязах в очите й искрица страх.
Скот сдъвка храната си още два пъти и преглътна.
— Ще ми подадеш ли салатата, Блайд?
Мама подаде купата със салата на госпожа Парнел, а тя е постави пред Скот подчертано внимателно.
— Какво се е случило миналата година? — попита мама, за да запълни напрегнатото мълчание?
Госпожа Парнел махна небрежно с ръка.
— А, знаеш как е. Скот се забърка в неприятности, нищо необичайно. Нищо непознато, за която и да е майка на тийнейджър. — Тя се засмя, но някак изкуствено.
— Мамо! — обади се Скот предупредително.
— Знаете какви са момчетата — продължи да дърдори госпожа Парнел, размахвайки вилицата си. — Изобщо не мислят. Живеят за мига. Безразсъдни са. Радвай се, че имаш момиче, Блайд. О, божичко. Направо ми потичат лигите от това чесново хлебче, ще ми подадеш ли едно парче?