Мис Порочна

Важното беше, че семейството й постепенно я приемаше такава, каквато е. За Коледа Карълайн беше подарила на Емили постер на олимпийската шампионка Аманда Биърд с бански костюм „TYR“ в две части, който да замени стария плакат на Майкъл Фелпс в оскъдния му бански „Спийдо“. Бащата на Емили й беше подарил голяма кутия с жасминов чай, защото беше прочел в интернет, че „ъъъ… момичета като теб“ предпочитат чая пред кафето. Джейк и Бет, по-големите й брат и сестра, се бяха комбинирали и й бяха подарили дивиди дискове с всички сезони на „Ел връзки“. Те дори й предложиха да изгледат заедно няколко серии след коледната вечеря. Усилията им караха Емили да се чувства малко неловко — тя се стряскаше при мисълта, че баща й чете за лесбийките по интернет, — но също така я правеха много щастлива.

Завоят на сто и осемдесет градуса в отношението на семейството й накара и нея да започне да приема странностите им. А може би майка й имаше нещо на ум. Единственото, което Емили искаше, беше животът й да се върне в нормалното си русло, какъвто беше преди да се случи всичко онова с А. Семейството й посещаваше „Света троица“, най-голямата църква в Роузууд, откакто се помнеше. Може би наистина щеше да я накара да се почувства по-добре.

— Добре — каза тя, скачайки от леглото. — Ще дойда.

— Чудесно. — Госпожа Фийлдс грейна. — Тръгваме след четирийсет и пет минути. — След тези думи тя излезе от стаята.

Емили се изправи, приближи се до големия прозорец на спалнята си и се облегна на перваза. Луната се издигаше над дърветата, тъмните царевични полета зад къщата бяха завити със снежно одеяло и дебел пласт лед покриваше покрива на съседната къща.

Внезапно нещо бяло се стрелна между редиците изсъхнали царевични стебла. Емили се изправи с опънати нерви. Каза си, че сигурно е било елен, но нямаше как да разбере със сигурност. Защото когато се взря с присвити очи, видя само тъмнина.