В стъклената къща

Най-после привършихме работата по доматите и баща ми си позволи еднодневна почивка. Но на следващия ден, когато пристигнаха чичо Алфредо и синът му Джино, за да ни помогнат да натоварим събраната реколта, се оказа, че дъждът през нощта беше повредил значителна част от добива. Трябваше да сортираме всички домати, торба по торба, за да отделим развалените. Вече се стъмни, а още не се виждаше краят на тази изнурителна работа в задния двор.

— Защо Тереза не излезе да ни помогне? — попита накрая чичо Алфредо.

Баща ми ме изпрати да я повикам.

— Трябваше по-рано да ми кажеш — рече тя, като се изправи на задната врата по престилка и чехли. — Сега трябва да се заема с вечерята.

— Забрави за вечерята — разпореди се чичо Алфредо. — Ако не свършим това тук, повече никой няма да има какво да яде. Тези домати трябва да бъдат прегледани до десет вечерта.

— Не може ли да останат за утре?

— Да бе, как ли не, за утре. Ако тази вечер Марио пропусне реда си, ще трябва да чака още цели три дни, преди да му позволят да се присъедини към следващата доставка. А след три дни тези домати ще стават само за храна на свинете.

— Ако ме изчакаш, до няколко минути ще съм готова.

Но когато тя слезе при нас, вече бяхме почти приключили, а баща ми дори бе потеглил с пикапа, за да върне работниците по домовете им.

— Ето, видяхте ли, че въобще не ви бях нужна. Пък и какво разбирам аз от тази работа?

— Ами ще се научиш! — троснато я прекъсна чичо Алфредо. — Ако беше моя сестра, вече щеше да си научила как се върши.

— Значи е вярно, че си по-лош от Марио. Сега си спомням какъв беше като по-млад.

Когато баща ми се прибра у дома, той трябваше отново да потегли, за да откара доматите в консервната фабрика. Върнал се е късно, когато ние с леля сме спели в леглата си. На сутринта той ме събуди, за да отидем на работа на полето. Веднага усетих колко силно беше ядосан заради случилото се снощи. Вече бе слязъл по стъпалата пред задната врата, когато леля Тереза, с подпухнало от съня лице, влезе в кухнята. Без да отрони и дума, той застана зад нея и щом тя се наведе да вземе нещо от долапа, здравата я халоса по тила.

— Вижте я нашата сеньорина, принцесата!

— Ох! — Леля Тереза светкавично се извърна, внезапно и окончателно пробудена, надигнала тигана пред корема си като оръжие за защита. — Да не си полудял?

— Не те ли научиха на работа в Италия, а? Тогава аз ще те науча, бога ми, как се работи, дори да се налага всеки ден да те налагам с камшика!

Но леля ми продължаваше да държи на своето.

— Само посмей пак да вдигнеш ръка срещу мен! Главата ще ти счупя, кълна се в това!

— Е, хайде, я се опитай! Ще видим дали всичко ще става все по твоему. Не и в тази къща, в името на Христа, освен ако не искаш да живееш под моя покрив!

— А, така ли било? Много ти благодаря! Да не мислиш, че толкова съм искала да дойда тук, в проклетата Америка? За да ти пера като прислужница, мръсните дрехи? Да ти гледам бебето, което ти искаше да се дене в гроба, заедно с майка си? Там си имах свой живот, не помисли ли за това, когато ме повика? А какъв живот имам сега, кажи ми де! Какъв живот ми осигури?