Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Дотук Токио беше един объркващ и студен град. Къде бяха прословутите клубове с компаньонки, по дяволите?
- Хей, момиченце - потупа я по рамото някой.
- Пак ли си ти, да те вземат мътните!
Зад гърба й се беше изправил вампирът, когото вече познаваше, но този път в ръцете му нямаше рекламни листовки на клуб „Оргазмик“. Под разкопчаната му риза се виждаха космати гърди, от шията му висеше сребърен зъб на черна каишка.
- Все още не съм достатъчно отчаяна, за да започна да се събличам! - отсече тя, гледайки го отгоре надолу. - Опитай пак след един час. Търся един клуб, казва се „Синатра“.
- „Синатра“ ли? - изгледа я мъжът. Говореше почти шепнешком, но гласът му звучеше изненадващо ясно на фона на уличната глъчка. - Работа ли ще търсиш там?
- Трябва да открия една приятелка, която работи там. Или е работила.
- Ще те заведа, но само ако им кажеш, че търсиш работа. Така ще получа малък хонорар, защото им водя подходящо момиче. - Погледът му се спря на наранената й ръка. -Нищо не се знае. Може пък да те харесат. Сигурна ли си, че не искаш да се събличаш?
- Веднага ли ще ме заведеш? - отвърна с въпрос Стеф.
- Защо не? - сви рамене вампирът.
- Страхотно!
- Хайде, тръгвай.
Мъжът се обърна и закрачи сред навалицата.
- Да тръгвам ли?
Стеф изведнъж се притесни. Не забравяй как се озова тук. Пак ли ще се довериш на неправилните хора?
- Да - обърна се мъжът. - Нали искаш да откриеш приятелката си?
- Точно така.
- Ами тогава тръгвай.
Стеф се поколеба за момент и се опита да прогони тревожните мисли. После хукна след него, пробивайки си път сред шумната тълпа.
9.
- Добре де, спри за малко. Къде ме водиш?
Стеф се закова на влажната бетонна настилка, която миришеше лошо. Преди известно време двамата с рекламния агент на стриптийз бара, чието име беше Фредерико, бяха напуснали главната улица и бяха поели по някаква тясна и мрачна алея, която приличаше на класически декор от бандитски филм, произведен в Холивуд.
Наоколо беше пусто. Прозорците на изоставените сгради бяха заковани с дъски, а от разхвърляните покрай стените жълти пластмасови щайги се излъчваше отровната миризма на пържено, разлагаща се риба, саке и бензинови изпарения.
- Не ми ли вярваш? - попита Фредерико и обидено разпери бледите си ръце.
- Естествено, че не ти вярвам - отвърна Стеф, опитвайки се да възстанови нормалното си дишане. - Доскоро раздаваше рекламни брошури на секс клуб, а сега ме мъкнеш из някакви тъмни улички. - Тя раздвижи наранената си ръка и очите й се насълзиха от усилието да я свие в юмрук.
В черните очи на Фредерико проблесна ирония, примесена с фалшива болка.
- Нали ти казах, че ще те заведа в „Синатра“? Ето го там - заяви той и посочи някаква врата със скрито осветление на крачка от ресторант с червени завеси.
Беше от дебело стъкло, а на крачка встрани имаше малка неонова табела, на която беше изписано „Клуб с компаньонки „Синатра“. Шрифтът е същият като на визитната картичка на Анабел, помисли си с надежда Стеф. Може би наистина работи тук. Вероятно е жива и здрава и се намира на няколко крачки от мен.
- Тук има ли други клубове със същото име? - попита на глас тя.
- Още „Синатри“? - намръщи се Фредерико. - Може би ще попиташ дали има и други кули „Ропонги“? Това място е прочуто. Никой не би отворил друг клуб „Синатра“. Защо питаш?
- Просто проверявам - отвърна Стеф и насочи вниманието си към табелата, на която имаше снимки на накъдрени руси момичета с широки усмивки, облечени в официални рокли с подплънки и блестящи перлени огърлици и златни колиета. - Това е клуб с компаньонки, така ли?
- Да.
- Но как го откриват хората?
- Ти не би могла да го откриеш. Някой трябва да те представи.
- Не, чакай малко. Пред клуба на Джулия имаше голяма неонова реклама...
- „Каламити Джейнс“ е заведение в западен стил, но това тук е оригиналът - отвърна Фредерико, бутна стъклената врата и Стеф се озова на малка площадка с букет лилии в ъгъла и тясна стълба, която водеше надолу.
Стените бяха украсени с бамбукови ветрила, между които бяха разпръснати снимки на известни кино- и рок звезди със златни рамки. Съдейки по възрастта им, снимките трябва да бяха правени преди няколко десетилетия.
- Коя е японската дама? - попита Стеф и посочи жената с дяволито лице и огромни очи на анимационен герой, която се усмихваше редом с прочутите личности на всяка снимка.