Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Обаче той се обади. Още в понеделник сутрин го заварих да ме чака пред шкафчето ми.
— Трябва да говоря с теб — каза.
— Че говори, кой те спира!
— Не сега. После.
— Заета съм.
— Ти си много превзета! — просъска той. — Фригидна си! — Когато аз не му отговорих, той продължи със зловещ тон: — Но няма нищо. Аз знам много добре какво не ти е наред. Разбирам!
— Браво! — казах аз.
— След училище ще дойда у вас.
— Няма да дойдеш!
— Не ми казвай какво да правя! — отсече той и се престори, че завърта топка на пръста си. — Не си ми майка! — Хвърли въображаемата си топка във въображаемия си кош и се отдалечи.
И този следобед действително дойде у дома. Вдигнах глава от пишещата машина и зърнах жалката бяла колица да приближава бавно по алеята пред къщата ни, подобно на мишка, предпазливо приближаваща парче сиренце.
Последната музикална фраза от Стравински беше претупана набързо, а малко след това леките стъпки на Миси се втурнаха надолу по стълбите.
— Кари! — провикна се сестра ми отдолу. — Някой те търси!
— Кажи му, че ме няма!
— Това е Дъг!
— Хайде да се разходим с колата — каза Дъг.
— Не мога — отвърнах. — Заета съм.
— Слушай какво, не можеш да постъпваш така с мен! — Вече го беше обърнал на молба и аз започвах да го съжалявам. — Длъжница си ми! Освен това е само една разходка с кола!
— Окей — омекнах аз. Мислех си, че наистина съм му длъжница, задето го унизих пред приятелите му.
— Виж какво — казах, когато вече бяхме в колата му и отивахме към неговата къща. — Съжалявам за онази вечер. Просто аз…
— О, знам! Не си готова — каза Дъг. — Разбирам. След всичко, което си преживяла.
— Не, не е това. — Знаех, че това няма нищо общо със смъртта на майка ми. Обаче не можех да събера сили да кажа истината на Дъг — че нежеланието ми се дължи на факта, че изобщо не го намирам за привлекателен.
— Няма нищо — каза той. — Прощавам ти. Ще ти дам шанс да ми се реваншираш.
— Ха! — изрекох кратко, надявайки се, че той се шегува.
Дъг подмина къщата си и продължи напред, към черния път, който отвеждаше към реката. Между неговата тъжна уличка и реката се простираха километри кални полета, изоставени през ноември. Започна да ме хваща страх.
— Дъг, спри!
— Защо? Трябва да поговорим!
Тогава разбрах защо мъжете толкова мразят тази фраза — „Трябва да поговорим“. Прилоша ми от грозни предчувствия.
— Къде отиваме? Там няма нищо!
— Напротив, там е Дървото пистолет — отвърна той.
Дървото пистолет беше чак до реката и беше кръстено така, защото една светкавица го беше сцепила така, че бе заприличало на пистолет. Започнах да пресмятам шансовете си за бягство. Ако стигнем чак до реката, бих могла да скоча от колата и да побягна по пътеката между дърветата. Дъг не би могъл да ме последва с колата, но със сигурност щеше да ме настигне пеша. И тогава какво ще направи? Ще ме изнасили? Като нищо може да ме изнасили, а след това дори да ме убие. Обаче аз не исках да отдавам девствеността си на Дъг Хаскел и не по този начин! Реших, че ако смята да ме изнасилва, първо ще трябва да ме убие.
Но може пък наистина да иска само да поговорим.
— Слушай, Дъг, аз наистина много съжалявам за онази вечер!
— Сериозно?
— Разбира се. Просто не исках да правя секс в кола с други хора. Някак си е гадно.
Вече бяхме на около половин километър от цивилизацията.
— Да бе. Мисля, че те разбирам. Обаче нали Рой е капитан на нашия отбор и…
— Рой е отвратителен! Казвам ти съвсем сериозно, Дъг, ти си много по-добър от него! Той е истински мръсник!
— И един от най-добрите ми приятели.
— Би трябвало теб да изберат за капитан на баскетболния отбор! Така де, ти си много по-висок и далеч по-красив от него! И по-умен! Ако искаш да знаеш мнението ми, смятам, че Рой просто те използва, при това по най-долния начин!
— Така ли смяташ? — Той измести поглед от пътя и се обърна към мен. Пътят ставаше все по-неравен, предназначен за трактори, а не за коли, така че Дъг беше принуден да намали скоростта.
— Ама, разбира се! — излъгах, без да ми мигне окото. — Всички го знаят! И всички казват, че ти си по-добър баскетболист от Рой!