Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не се забелязва особено, а?
— Какво искаш да кажеш? — питам невинно, докато смуча коктейла през сламката.
— Че не си пълнолетна. Само непълнолетен може да си поръча питие с чадърче и плодче. Че и сламка на всичко отгоре! — допълва.
— Може, обаче после си отнасям чадърчето у дома, за спомен. А ти какво си отнасяш вкъщи за спомен, освен махмурлука, разбира се?
Мишката и Уолт решават, че идеята ми е много забавна, поради което се наговарят до края на вечерта да си поръчват само питиета с чадърчета.
Маги, която обикновено пие само руска водка, този път си поръчва уиски с лед. За мен това е потвърждение, че между нея и Питър става нещо. Защото знам, че когато Маги харесва някого, прави същото като него. Пие същото питие, носи същите дрехи, внезапно започва да се интересува от същите спортове, които той харесва, дори и да са напълно смахнати, като например рафтинг в бързеи. През цялата ни втора година в гимназията, преди да започне да излиза с Уолт, Маги харесваше един доста чудат тип, който ходеше всеки уикенд на водопада, за да тренира рафтинг в бързеи. Не мога да ви кажа колко часа съм стояла и мръзнала по скалите в очакване той да мине покрай нас с кануто си! Добре де, знам, че не е точно кану — каяк беше, но продължавах да го наричам кану само за да вбеся Маги, задето ме караше да студувам покрай реките.
А после вратата на „Смарагда“ отново се отваря и всички забравят кой какво пие и защо.
До управителката застават Дона Ладона и Себастиан Кид. Дона е метнала ръка през врата му, а след като той вдига два пръста, за да покаже колко души са, тя поставя другата си ръка на лицето му, обръща го към себе си и започва да го целува.
След десетина секунди показност в този стил Маги не издържа и просъсква:
— Същинска отврат! Дона е абсолютна мръсница! Не мога да повярвам на очите си!
— Е, не е чак толкова лоша — контрира я Питър.
— Ти откъде знаеш? — пита Маги.
— Преди две години ме бяха прикрепили към нея, за да й помагам в уроците. Оказа се доста забавна. И умна, между другото.
— Това обаче не й дава право да се държи като мръсница по баровете!
— Така, като гледам, той не се дърпа особено — промърморвам, като разбърквам коктейла си.
— Кой е този? — пита Лали.
— Себастиан Кид — обажда се Мишката.
— Да, знам как се казва! — махва с ръка Лали. — Но кой е всъщност? Какво прави? Що за характер е?
— Никой не знае — отговарям. — Но е ходил в частно училище.
Лали не може да свали очи от него. В интерес на истината никой от присъстващите в бара като че ли не може да откъсне очи от сцената, която се разиграва на входа. На мен обаче внезапно ми писва от този Себастиан Кид и номерата му за привличане на общественото внимание.
Щраквам пръсти пред очите на Лали, за да я върна на земята, и се провиквам:
— Хайде на дансинга!
Двете отиваме до джубокса и избираме няколко песни. Ние не пием редовно, така че след няколко глътки вече започваме да усещаме леко замайване и всичко изведнъж ни става смешно. Избирам любимата си песен „Ние сме семейство“ на „Систър Следж“, а Лали избира „Крака“ на „Зи Зи Топ“. Занасяме се на дансинга. Демонстрирам последователно няколко танца — понито, електрическата пързалка, препънката и бутаницата, както и няколко допълнителни стъпки, лично мое изобретение. Музиката се променя и двете с Лали започваме да откачаме с онзи луд танц, който измислихме преди няколко години по време на плуване, където размахваш ръце във въздуха, после приклякваш и разтърсваш задника си. Когато се изправяме, установяваме, че Себастиан Кид също е на дансинга.
Танцува доста добре, което според мен изобщо не е изненадващо. Танцува известно време с Лали, след което се обръща към мен и започва с бутаницата. Това е танц, в който съм много добра, и на един етап един от краката му трябва да е между моите, а аз да го притискам — полагам максимални усилия да се представя достойно, защото, в крайна сметка, това е законна част от танца.
Той пита:
— Не те ли познавам отнякъде?
А аз:
— Всъщност — да.
И тогава той казва:
— Точно така! Майките ни са приятелки!
— Бяха приятелки — подчертавам. — Учили са заедно в „Смит“.
А после музиката завършва и всеки се връща на своята маса.
— Изключително възхитително! — кима одобрително Мишката. — Трябваше да видиш изражението на Дона Ладона, когато той танцуваше с теб!