Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Как можем да сме сигурни, че няма да се случи отново? — намръщи се Франк.
Пръстите на Лио се нагряха, все едно щяха да пламнат. Едно от уменията му като син на Хефест бе, че можеше да призовава пламъци с волята си. Трябваше обаче да внимава това да не стане случайно, особено на борда на кораб, пълен с експлозиви и запалителни вещества.
— Сега съм добре — каза той, макар да не бе напълно сигурен. — Според мен не трябва да се разделяме. Никой не бива да остава сам. Можем да оставим Пайпър и тренер Хедж на борда с Джейсън. Да изпратим една група да вземе катран. Другата ще тръгне за бронз и вар.
— Да се разделим? — попита Пърси. — Това е лоша идея.
— Така ще стане по-бързо — намеси се Хейзъл. — Освен това си има причина повечето подвизи да се извършват от най-много трима герои, нали?
— Права си — отвърна Анабет и повдигна вежди, сякаш изненадана от това колко умна е Хейзъл. — По същата причина ни трябва и Арго II. Извън лагера седем героя накуп ще привлекат вниманието на прекалено много чудовища. Корабът е построен, за да ни прикрива и предпазва от неприятности. На борда сме в безопасност, но излезем ли навън, не бива да сме повече от трима. Няма нужда да привличаме вниманието на слугите на Гея.
Пърси не изглеждаше особено доволен от тези разсъждения, но взе ръката на Анабет в своята.
— Докато сме заедно, няма проблем.
— Това е лесно — усмихна се Хейзъл. — Франк, беше невероятно, че се превърна в дракон! Ще можеш ли да го направиш отново, за да пренесеш Пърси и Анабет до града?
— Аз… — отвори уста Франк, сякаш за да възрази. — Предполагам, че да. Ами ти?
— Аз ще тръгна заедно с Арион и Са… с Лио.
Тя започна да си играе с дръжката на меча си, което накара Лио да се изнерви. Беше по-хиперактивна дори от него.
— Ще вземем бронз и вар и ще се срещнем тук привечер.
Франк изсумтя. Очевидно идеята да остави Хейзъл насаме с Лио не му се нравеше. По някаква причина обаче това накара Лио да се съгласи с плана. Той трябваше да докаже, че може да му се има доверие. Не искаше да започне да стреля като полудял отново.
— Лио — попита Анабет, — ако намерим нужните материали, колко време ще ти трябва, за да оправиш кораба.
— Ако имаме късмет, не повече от два часа.
— Чудесно — заяви тя, — тогава ще се видим тук възможно най-скоро. Внимавайте обаче. Това, че ни трябва късмет, не значи, че ще бъдем споходени от него.
VI. Лио
Препускането на гърба на Арион бе най-хубавото нещо, което се случи на Лио днес. Това, разбира се, не означаваше кой знае какво, тъй като денят му бе минал ужасно.
Копитата на коня превръщаха повърхността на езерото в солена мъгла. Лио постави ръка върху тялото на животното и усети как мускулите му работят като добре смазана машина. За пръв път момчето осъзна защо мощността на автомобилните двигатели се измерва в конски сили. Арион си беше четирикрако мазерати.
Пред тях се издигаше остров с бряг — толкова бял, сякаш бе направен от готварска сол. Зад него се издигаха тревисти дюни и обрулени от вятъра скали.
Лио бе седнал зад Хейзъл, обгърнал с ръка кръста й. Близкият контакт го караше да се чувства неудобно, но това бе единственият начин да остане на борда (или както там се казваше, когато яздиш кон).
Преди да тръгнат, Пърси бе дръпнал Лио настрана и му бе разказал историята на Хейзъл. Това беше уж за да му направи услуга, но Лио бе разчел предупреждението: „Направиш ли нещо на приятелката ми, лично ще нахраня някоя бяла акула с теб“.
Според Пърси Хейзъл бе дъщеря на Плутон, починала през 40-те години на миналия век и върнала се към живот едва преди няколко месеца.
Това се стори невероятно на Лио. Хейзъл изглеждаше топла и жива. Нямаше нищо общо с духовете или преродените смъртни, които Лио вече бе срещал. Освен това беше много мила и общителна, за разлика от Лио, който предпочиташе компанията на машини. Живите същества като момичетата и конете го притесняваха. Не знаеше нищо за механизмите им.
Освен това Хейзъл бе гадже на Франк и това означаваше, че Лио трябва да се държи на разстояние от нея. Косата й обаче ухаеше толкова хубаво, че сърцето му затупка бясно пряко волята му.
Може пък да беше заради скоростта на коня.
Арион изскочи на брега, тропна с копита и изцвили триумфално. Прозвуча като бойния вик на тренер Хедж.
Хейзъл и Лио слязоха от коня. Арион започна да рие пясъка.