Знакът на Атина

Лио бе направил помещението възможно най-уютно, тъй като бе сметнал, че ще прекарват доста време в него. В шкафа имаше вълшебни чаши и чинии от лагера на нечистокръвните, които се пълнеха с каквато храна и напитка пожелаеш. Имаше и вълшебен хладилен сандък за безалкохолни напитки, идеален за пикници навън. Столовете бяха меки, с подвижна облегалка, предлагаха масаж и имаха слушалки за музика и поставки за напитки и мечове — всичко, от което един герой имаше нужда. Помещението нямаше прозорци, но стените бяха магически и излъчваха картини от лагера на нечистокръвните — плажа, гората, полята с диви ягоди. Лио се замисли дали картините не предизвикват носталгия вместо щастие. Пърси гледаше с копнеж към хълма на нечистокръвните, огрян от лъчите на залязващото слънце. Златното руно блестеше от клоните на един бор.

— Значи кацнахме — отбеляза Пърси. — Какво ще правим сега?

Франк подръпна тетивата си.

— Да разгадаем пророчеството? Имам предвид… това, което Ела изрече, бе пророчество, нали? От Сибилинските книги?

— От кое? — попита Лио.

Франк му обясни, че харпията запаметява книги. В някакъв момент от миналото си Ела бе наизустила колекция древни пророчества, за които се предполагаше, че са унищожени при падането на Рим.

— Затова скрихте истината от римляните — предположи Лио. — Не сте искали да я пленят.

— Ела е чувствителна — отвърна Пърси, загледан в хълма на нечистокръвните. — Когато я намерихме, беше пленница. Просто не искам… — Той стисна юмрук. — Това няма значение. Пратих на Тайсън съобщение по Ирида да отведе Ела в лагера на нечистокръвните. Там ще са в безопасност.

Лио се съмняваше, че който и да е било от тях ще е в безопасност сега, след като бяха разгневили римляните. Сякаш Гея не им стигаше.

Въпреки това не каза нищо.

Анабет преплете пръсти.

— Пророчеството е моя грижа, а и в момента имаме други проблеми. Трябва да поправим кораба. Лио, кажи какво ни трябва.

— Най-лесно ще намерим катран — отвърна той, доволен от възможността да смени темата. — Можем да си го купим от града, от магазин за строителни материали, например. Трябват ни обаче още небесен бронз и вар. Според Фестус можем да намерим и двете на остров в езерото на запад от тук.

— Ще трябва да побързаме — предупреди Хейзъл, — доколкото познавам Октавиан, вече е започнал да ни търси с авгурите си. Римляните ще изпратят ударен отряд по петите ни. Това е въпрос на чест.

Лио усети погледите на останалите.

— Хора… не знам какво стана. Честно, аз…

— Вече обсъдихме това — вдигна ръка Анабет. — Съгласни сме, че това не си бил ти, Лио. Аз също усетих да ме полазва хлад. Вероятно е някаква магия, направена или от Октавиан, или от Гея, или от някой неин слуга. Но докато не разберем какво точно се е случило…