Смъртоносно [calibre 1.30.0]

— Почистването е едно добро начало — рече твърдо господин Пенитисъл.

Чук.

Главите на всички се обърнаха в посока към звука. Зад закритите с пердета прозорци се размърдаха две сенки. Госпожа Хейстингс се втурна към вратата с изкривено от гняв лице.

— Ще удуша проклетите репортери.

— Има ли някой вътре? — разнесе се сериозен дълбок глас. — Ние сме полицаи.

Госпожа Хейстингс замръзна на мястото си. Спенсър се втренчи в господин Пенитисъл.

— Не каза ли, че няма да се обаждаш в полицията? — прошепна тя.

Господин Пенитисъл примигна.

— Не съм звънял.

Той мина покрай майката на Спенсър и предпазливо отвори вратата. Двама униформени полицаи стояха на прага.

— Аз съм полицай Гейтс — каза по-високият от тях, показвайки значката си. Спенсър го разпозна — това бе същият човек, който й бе задавал въпроси за Ноъл в болницата. Стомахът й се сви.

Полицай Гейтс посочи човека, който седеше до него.

— Това е партньорът ми, полицай Мълвейни. Трябва да отведем Спенсър в участъка, за да й зададем няколко въпроса за престъплението, което разследваме.

Те погледнаха към Спенсър. Тя отстъпи назад към дивана. Бяха ли дошли, защото знаеха, че ги е излъгала?

— Какво престъпление? — Госпожа Хейстингс стоеше до масата, стиснала в ръката си голямата нефритова мечешка статуя, която тя и бащата на Спенсър бяха купили преди години в Япония.

Полицай Мълвейни, който имаше стоманеносиви очи и тънки устни, пъхна значката в джоба си.

— Получихме анонимно обаждане, че миналото лято госпожица Хейстингс е натопила друго момиче за притежание на наркотици.

Ушите на Спенсър зазвъняха. Какво?

Госпожа Хейстингс избухна в смях.

— Дъщеря ми не взема наркотици. И миналото лято тя беше в Университета на Пенсилвания за една изключително интензивна програма за университетска подготовка.

Високото ченге се подсмихна.

— Престъплението е било извършено в кампуса на Пен.

На бузата на госпожа Хейстингс потрепна нерв. Тя погледна към Спенсър, която гледаше замаяно. Анонимно обаждане. Притежание на наркотици.

Али.

Изражението й сигурно я беше издало, защото лицето на госпожа Хейстингс посърна.

— Спенсър?

В гърлото на Спенсър сякаш бе заседнала буца с размерите на хокейна шайба. Единствената картина, която се въртеше в главата й, беше от онази вечер, няколко седмици след началото на курса. Спенсър и приятелката й Келси Пиърс седяха на леглата си в стаята на общежитието, опитвайки се да запомнят огромно количество информация, когато на вратата изведнъж се почука.

— О, слава Богу! — възкликна Спенсър, скачайки от леглото.

На прага стоеше Финиъс ОКонъл, друг участник в подготвителния курс — и техен пласьор. Тя прегърна силно кльощавото му тяло, разрошвайки подстриганата му в стил емо-рок коса и игриво мушна с пръст опърпано изглеждащата му тениска на Деф Лепард, която сигурно струваше поне осемдесет долара в „Сакс“. След това каза с нервен глас:

— Добре, давай ги насам.