Смъртоносно [calibre 1.30.0]

— Научих го в Исландия — похвали се Ариа. — Живях там няколко години.

Госпожица Янсен прибра зад ухото си кичур коса.

— Така, срокът на обучение е две години. Ще помагате на няколко художници, ще научите доста неща от тях. Всеки, който е преминал през тази програма, е започнал своя собствена кариера в света на изкуството.

— Знам. Това е забележителна възможност. — Ариа си припомни всичко, което бе прочела следобеда. Учениците щяха да обиколят цяла Европа заедно със своите художници.

Преподавателката зададе още няколко въпроса на Ариа, свързани с интересите й, силните и слабите й страни и познанията й по история на изкуството. След всеки въпрос, на който отговаряше момичето, госпожица Янсен изглеждаше все по-доволна и усмивката й ставаше все по-широка. Нито веднъж не повдигна въпроса за това, че Ариа е Малка сладка лъжкиня. Като че ли не знаеше нищо за глупавия филм, представящ живота на Али, или за това, че Ариа бе пътувала с круизния кораб, който се беше подпалил, или за това, че е била свидетелка на убийството на Гейл Ригс, или че само преди няколко дни беше открила приятеля си завързан в една барака. В този малък кабинет Ариа беше просто една млада художничка и нищо повече. Онази Ариа отпреди всичко да се обърка.

— Ще бъда откровена е вас — каза госпожица Янсен след минутка. — Изглеждате ми доста обещаваща. Бих искала да ви препоръчам.

— Наистина ли? — изписка Ариа, притиснала длани към гърдите си. — Това е страхотно!

— Радвам се, че мислите така. Сега нека да попълня официалната ви молба, която е точно… — Тя погледна към прозореца и гласът й заглъхна. — О!

Ариа проследи погледа й. През големия панорамен прозорец се виждаха три полицейски коли, спрели край тротоара с пуснати буркани. От тях слязоха двама униформени полицаи и закрачиха към сградата. Скоро стъпките им отекнаха в коридора. Дочу се пропукване на радиостанции. Докато гласовете се приближаваха все повече, Ариа можеше да се закълне, че чу някой от тях да казва Монтгомъри.

Тръпки я полазиха по гърба.

Вратата се отвори и в кабинета влязоха двама мъже с присвити очи и напрегнати мускули. Госпожица Янсен се сви до стената.

— Мога ли да ви помогна?

Мъжът, който вървеше пръв, посочи Ариа. На джоба на якето му пишеше ФБР. Очите му бяха раздалечени и той дъвчеше плодова дъвка.

— Това е тя.

Преподавателката се втренчи в Ариа така, сякаш момичето внезапно се беше превърнало в гигантска жаба.

— За какво става въпрос?

— Издирваме я за разпит във връзка с международен инцидент — отвърна сухо агентът.

Гърлото на Ариа пресъхна.

— К-какво имате предвид? — И сякаш в отговор на въпроса телефонът в чантата й изпиука. Ариа го извади със свито сърце. На екрана имаше надпис „Едно ново съобщение“, последван от поредица букви и цифри.

Мръсното ти бельо, Ариа? Време е да го изперем.