Фламандският майстор

Кой уби конника? Хулия се вгледа в снимката, която държеше в ръка и после в картината, на която с просто око не можеше да се забележи и следа от скрития надпис. Дори по-подробно изследване, с помощта на бинокулярен микроскоп, не даде никакви резултати. Тя спусна щорите на полегатия прозорец и стаята потъна в тъмнина. После постави в близост до статива триножник, върху който сложи ултравиолетова лампа. Под лъчите й най-старите материали — бои и лакове — започваха да флуоресцират, докато по-новите изглеждаха тъмни или черни — така се разкриваха ретуши и случаи на дорисуване. Но в този случай ултравиолетовите лъчи разкриха равномерно флуоресцираща повърхност — включително и в частта, където се намираше надписът. Това доказваше, че той е рисуван или от самия художник, или от друг човек, но много скоро след завършването на картината.

Хулия изключи лампата и вдигна щорите. Стоманеносивата светлина на есенното утро обля статива и картината; изпълни цялото претъпкано с книги ателие, с рафтове, преливащи от бои, четки, лакове и разтворители; подът беше осеян с дърводелски сечива, рамки и други, по-фини инструменти, антични скулптури, бронзови фигури, дървени подпори, картини, обърнати с гръб към стената, поставени върху скъпия, но изцапан с бои персийски килим. В единия ъгъл, върху бюро в стил Луи XV, беше поставена уредба, заобиколена от купчини плочи — Дон Чери, Моцарт, Майлс Дейвис, Лестър Боуи, Майкъл Еджес, Вивалди… Венецианско огледало в златна рамка представяше на Хулия собствения й, макар и малко замъглен образ: коса до раменете, сенки от недоспиване под големите, тъмни, и все още негримирани очи. Всеки път, когато Сесар видеше лицето й в златната рамка на това огледало, той не пропускаше да каже, че тя е очарователна като моделите на Да Винчи, ma piu bella1. И въпреки че Сесар би могъл да бъде по-скоро експерт по отношение на младите момчета, отколкото по отношение на мадоните, Хулия съзнаваше, че е напълно прав. Дори тя самата обичаше да гледа отражението си в обрамченото със злато огледало, защото то винаги й създаваше усещането, че внезапно се е озовала от другата страна на вълшебна врата, врата, зад която се крие път през времето и пространството — огледалото придаваше на образа й пълнокръвната жизненост на красавица от епохата на италианския Ренесанс.