Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
Хулия прочете заглавието на главата: „Швейцария, Бургундия и Нидерландия през XIV и XV век“.
— Виж. — Алваро сочеше едно име в текста. После премести пръста си върху снимката на картината, която тя бе донесла. — FERDINANDUS OST. D. е надписът, който се отнася до играча отляво, мъжа, облечен в червено. Ван Хойс рисува „Шахматната партия“ през 1471 година, така че не може да има съмнение за кого става дума. Това е Фердинанд Алтенхофен, херцог на Остенбург, Ostenburguensis Dux, роден през 1435 година, починал… Да, точно така, през 1474. Бил е на около тридесет и пет години, когато е позирал за тази картина.
Хулия вдигна едно картонче от масата и посочи написаното на него.
— Къде се е намирал всъщност Остенбург? На територията на сегашна Германия ли?
Алваро поклати глава и отвори един исторически атлас.
— Остенбург е бил херцогство, съответстващо приблизително на земите, наречени от Карл Велики Родовингия… Намира се тук, в рамките на голямото кралство на франките, между Люксембург и Фландрия. През петнайсети и шестнайсети век херцозите на Остенбург се опитали да съхранят независимостта си, но в крайна сметка херцогството било анексирано — първо от Бургундия, а после от Максимилиан Австрийски. Всъщност тъкмо този Фердинанд е последният от управляващата династия Алтенхофен. Ако искаш, мога да ти направя фотокопия.
— Ще съм ти много задължена.
— Няма за какво. — Алваро се облегна на стола си, извади тенекиена кутия с тютюн от едно чекмедже на бюрото и се зае да тъпче лулата си. — Логично е да предположим, че дамата до прозореца, обозначена с надписа BEATRIX BURG. OST. D., може да бъде единствено Беатрис Бургундска, съпругата на херцога. Ето тук — Беатрис се омъжва за Фердинанд Алтенхофен през 1464 година, когато е била на двадесет и три години.
— Брак по любов? — попита Хулия със загадъчна усмивка, загледана в снимката. Алваро от своя страна също се усмихна, но усмивката му беше малко насилена.
— Както знаеш, много малко бракове от този вид са били по любов… Бракът бил сключен като опит от страна на нейния чичо, Филип Добрия, херцог на Бургундия, да установи по-тесни връзки с херцогството Алтенхофен и да го привлече в съюз против Франция, която от своя страна се опитвала да анексира и двете херцогства — Алваро се загледа в снимката и захапа лулата си. — Фердинанд Алтенхофен определено е имал късмет, защото Беатрис била много хубава — ако можем да вярваме на това, което най-утвърденият хронист на епохата, Никола Флавен, пише в своите Annates bourguignonnes5. Твоят Ван Хойс явно е бил на същото мнение. Изглежда, че я е рисувал и преди това, защото съществува документ, според който Ван Хойс известно време е бил придворен художник в Остенбург. През 1463 година Фердинанд му определя пенсия от 100 ливри6, половината от която се изплащала на Еньовден, а втората половина — на Коледа. В същия документ се споменава и хонорар за рисуването на портрет „на живо“ на Беатрис, която тогава била годеница на херцога.
— Някакви други сведения?
— Има купища. Ван Хойс постепенно се превръща във важна личност. — Алваро извади една папка от шкафа до бюрото си. — Жан Льомер, в своята Couronne Margaridique7, писана в чест на Маргарита Австрийска, регентка на Фландрия, споменава Пиер от Брюж (Питер Ван Хойс), Хюг от Ганд (Ван дер Гоус) и Дитрик от Лувен (Дитрик Боутс), както и този, когото определя като краля на фламандските живописци, Йоханес (има предвид Ван Ейк). Точните думи, които употребява в поемата, са: „Pierre de Brugge, qui tant eut les traitsutez“, което може да се преведе буквално като „който рисуваше с такива ясни линии“. По това време Ван Хойс е покойник от двадесет и пет години. — Алваро внимателно прегледа няколко други картончета. — Името му се споменава и в по-ранни източници. Например дворцовите инвентарни списъци на кралство Валенсия сочат, че Алфонсо Пети Великодушния притежавал картини от Ван Хойс, Ван Ейк и други фламандци, но всички те са изгубени. Бартоломео Фацио, близък роднина на крал Алфонсо, също го споменава в своята De viribus illustris liber8, като „Pietrus Husyus, insignis pictor“9. Други автори, италианци, го споменават като „Magistro Piero Van Hus, pictori in Bruggia“10. Съществува един текст от 1470 година, в който Гуидо Разофалко споменава една от картините му, „Разпятие“, която също не е стигнала до нас, като „Opera buona di mano di un chiamato Piero di Juys, pictor famoso in Fiandra“11. Друг италиански автор, този път анонимен, споменава една от оцелелите картини на Ван Хойс, „Рицарят и дяволът“, казвайки, че A magistro Pietro Justus magno et famoso flandescofuitdepictum12. През шестнайсети век го споменават Гуичардини и Ван Мандер, а през деветнайсети — Джеймс Уийл в книгите си за великите фламандски живописци.
5
„Бургундски хроники“(фр.). — Б.пр.
6
Ливра — стара френска парична единица. — Б.пр.
7
Couronne Margaridique (фр.) — игра на думи — „Короната на Маргарита“ или „Корона от бисери“. — Б.пр.
8
„Книга за забележителни мъже“ (лат.). — Б.пр.
9
Пиетрус Хусиус, знаменит художник (лат.). — Б.пр.
10
Майстор Пиеро Ван Хус, художник от Брюж (ит.). — Б.пр.
11
Добра работа от назоваемия Пиеро ди Хойс, прочут художник от Фландрия (ит.). — Б.пр.
12
Нарисувал я е майстор Пиетрус Хусиус, велик и прочут фламандец (лат.). — Б.пр.