![Невидими изчадия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/3/nevidimi-izchadiya-bg-download.jpg)
Невидими изчадия [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-289-119-1
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Невидими изчадия [bg]». Краткое содержание книги:
„Невидими изчадия“ е хаплива и остроумна гротеска на фалшивите идеали за красота и повърхностния морал на обществото ни. Скандален, безсрамен и дързък — това е Чък Паланюк от най-висока класа!
Висша мода — и още по-висша става.
Огънят пълзи по тапетите във фоайето. Аз запалих пожара — за по-пищна украса. Специалните ефекти могат да направят много нещо за вдигане на настроението, а и тази къща не е истинска. Това, което гори, е възстановка на къща от минала епоха, моделирана по копие на копие на копие на някакво голямо имение, имитация на тюдорски стил. Цели сто поколения я делят от всичко оригинално, но истината е: не е ли така и с всички нас?
Тъкмо преди Еви да се втурне с писъци по стълбите и да застреля Бранди Александър, взех, че излях близо четири литра „Шанел № 5“, поднесох към него горяща покана за сватба и бум, аз рециклирам.
Смешно е, но като си помислите, и най-големият и трагичен пожар е просто продължителна химична реакция. Окисляването на Жана д’Арк.
Пушката продължава да се върти на пода, цели се в мен, цели се в Бранди.
Другото е това — без значение колко си мислите, че обичате някого, вие се дърпате назад, когато локвата от кръвта му се разтече чак до вас.
Като изключим цялата тази възвишена драма, денят е наистина приятен. Топло и слънчево е и входната врата е отворена към верандата и поляната пред нея. Пожарът горе привлича във фоайето мириса на прясно окосената трева и се чува целият шум, който вдигат навън сватбените гости. Гостите до един награбиха кой какъвто подарък си хареса — и кристала, и среброто, и излязоха навън на поляната да чакат пожарникарите и докторите.
Бранди разтваря огромната си, обсипана с пръстени длан и докосва дупката, от която кръвта й блика по целия мраморен под.
И казва:
— Мамка му. Няма начин в „Бон Марше“ да вземат костюма обратно.
Еви вдига очи — лицето й представлява цапаница от сажди, сополи и сълзи, размазани с пръсти — и изкрещява:
— Мразя живота си, задето е толкова скучен!
После кресва на Бранди Александър:
— В ада ми запази маса до прозореца!
Сълзите измиват чисти пътечки по бузите на Еви и тя крещи:
— Приятелко, ама и ти трябва да ми крещиш!
Сякаш цялата тая драма, драма, драма не стига, Бранди вдига поглед към мен. Аз съм коленичила до нея. Очите й са в патладжанен цвят, достигнал истински апогей. Тя казва:
— И сега Бранди Александър ще умре?
Еви, Бранди и аз — става въпрос единствено за борба на живот и смърт за място под прожектора. Всяка от нас напира: „Аз, аз, аз съм първа!“. Убиецът, жертвата, свидетелят — всяка от нас си мисли, че нейната роля е главната.
Сигурно това важи за всекиго по света.
Всичко това е „Огледалце, огледалце от стената“ — защото красотата е сила, така както парите са сила, така както оръжието е сила.
Сега, когато видя във вестника снимка на двайсет и няколко годишно момиче — отвлечено, изнасилено, ограбено и накрая убито, и на първа страница има негова снимка — младо и усмихнато, вместо да си мисля, че това е огромно, тъжно престъпление, ето как реагирам вътрешно: „Леле, щеше да е страшна мацка, ако носът й не беше такъв клюн“. Втората ми реакция е, че трябва да ми се намират подръка няколко хубави портретни снимки, в случай че току-виж ме отвлекат и изнасилят до смърт. Третата ми реакция е: „Е, това поне намалява конкуренцията“.
Ако това не ви стига — кремът, който използвам, е суспензия от инертни вещества от зародиши в хидрогенирано минерално масло. Искам да кажа, че ако съм честна, живея единствено заради себе си.
Освен тогава, когато броячът цъка и някакъв фотограф крещи: Дай ми съпричастие.
После — проблясъкът на светкавицата.
Дай ми съчувствие.
Светкавица.
Дай ми брутална честност.
Светкавица.
— Не ме оставяй да умра тук, на този под — казва Бранди и едрите й длани се вкопчват в мен. — Косата ми — казва тя. — Косата ми ще се сплеска на тила.
Искам да кажа, че Бранди сигурно ще умре, но това просто не може да ме трогне.
Еви се разцивря още по-силно. И за капак далечните сирени на пожарната ме коронясват за кралица на град Мигрена.