![Прокоба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/6/prokoba-bg-download.jpg)
Прокоба [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-303-2
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прокоба [bg]». Краткое содержание книги:
– Става – съгласи се Хана. – Може ли само да си оставя някъде пътната чанта?
– Ще я сложа в кабинета ти – отзова се Аника. – А после, като се върнете, ще те запозная с обстановката.
– Благодаря – кимна Хана и забърза след Патрик, който вече излизаше през вратата.
– Е, как се чувстваш? – попита той, след като се качиха в колата и поеха към Санес.
– Добре, благодаря, но първият ден на нова работа винаги е напрегнат.
– Ако се съди по сивито ти, не си се задържала дълго на едно място – отбеляза Патрик.
– Да, исках да натрупам колкото е възможно повече опит – отвърна Хана, докато гледаше любопитно през прозореца. – Да разбера как стоят нещата в различни шведски градове, в управления с различен капацитет и така нататък. Интересува ме всичко, което би разширило професионалните ми хоризонти.
– Но защо? Каква е крайната цел?
Хана се усмихна едновременно дружелюбно и ре-шително.
– Ръководен пост, разбира се. В някое от големите полицейски управления. Затова посещавам всевъзможни курсове, обогатявам познанията си и работя, без да се пестя.
– Звучи ми като рецепта за сигурен успех – усмихна се Патрик, но мощната вълна от амбиции, която го заля, предизвика известно неудоволствие у него. Не беше свикнал да общува с такива хора.
– Дано си прав – каза Хана, докато продължаваше да изучава околния пейзаж. – А ти? От колко време работиш в Танумсхеде?
Патрик установи не без яд, че произнесе отговора си малко сконфузено:
– Ами… всъщност откакто завърших Полицейската академия.
– Ау, никога не бих издържала. Явно атмосферата в участъка ти харесва. Настройвам се оптимистично…
Тя се засмя и го погледна.
– И така може да се разтълкува. Но за да се чувствам добре, роля играят и навикът, и удобството от познатото. Тук съм израснал и познавам мястото като петте си пръста… Макар че вече не живея в Танумсхеде, а във Фелбака.
– Вярно! Разбрах, че си женен за Ерика Фалк! Обожавам книгите ѝ! По-точно криминалните, защото ако трябва да съм честна, не съм чела биографиите…
– Това не е повод за притеснение. Съдейки по продажбите, половин Швеция явно е прочела последната ѝ кримка, но повечето дори не знаят, че Ерика е автор на пет биографии на изтъкнати шведски писателки. Най-добре се продаде книгата за живота на Карин Бойе1. Доколкото си спомням, в цели две хиляди екземпляра… Между другото, още не сме женени. Но вдигаме сватба в навечерието на Петдесетница!
1 Карин Бойе (1900–1941) – шведска поетеса и писателка. – Б. а.
– Честито! Сигурно ще стане страхотно – точно преди празника!
– Да се надяваме… Но правичката да си кажа, в момента ми иде да избягам в Лас Вегас и да се отърва от цялата какофония. Не съм и допускал, че организацията на една сватба включва толкова приготовления.
– Представям си… – засмя се Хана от сърце.
– В документите видях, че и ти си семейна. Вие правихте ли пищна църковна сватба?
Над лицето на Хана се спусна тъмна сянка. Тя бързо отвърна поглед и промърмори едва доловимо:
– Не сме се женили в църква, а в гражданското. Но друг път ще говорим на тази тема. Май пристигнахме.
В канавката видяха катастрофиралия автомобил. Двама пожарникари се опитваха да пробият покрива, но без да бързат. След като надникна в купето, Патрик разбра причината за спокойствието им.
Срещата неслучайно се провеждаше в дома му, а не в сградата на местната администрация. След интензивни ремонтни работи, продължили няколко месеца, в момента къщата – или „Перлата“, както той често я наричаше – бе готова да събира овации. Понеже беше една от най-старите и големи къщи в курортното градче Гребестад, бившите собственици склониха да я продадат едва след дълги увещания, но после продължиха да се жалват, че имотът е „семейна реликва, която се предава от поколение на поколение“. С покачване на предлаганата от него цена обаче жалването премина в тихо мънкане и накрая се преобрази в бодро ръмжене. Безнадеждните идиоти изобщо не разбраха, че той им предложи много по-малка сума, отколкото бе склонен да плати за къщата. Явно не се бяха занимавали с продажби и не можеха да оценят стойността на имуществото си като човек, поживял в Стокхолм и опознал законите на имотния пазар. След като изповядаха сделката, той, без да му мигне окото, вложи още два милиона в ремонтни дейности и в момента гордо показваше крайния резултат на другите общински служители.