Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Мистика » Мъжът, жената и гладът [bg]
Мъжът, жената и гладът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът, жената и гладът [bg]

Электронная книга - «Мъжът, жената и гладът [bg]». Краткое содержание книги:

Досега в Тайните на Хавана са излезли на български език книгите Затворена котка (2013) и Игрален дом (2013). Мъжът, жената и гладът носи в себе си голяма доза мистичност. Сюжетът се развива между 1992–1994 г. в Хавана. Героите в творбата са част от поколението, изгубено в търсене на себе си, поколение, което се мъчи да оцелява в град на изненади и разруха. Двама мъже разказват спомените си за две жени, с които отдавна са загубили връзка, но чието мистериозно обаяние е оставило у тях незабравим спомен. Едната е Клаудия, специалист в областта на историята на изкуството. Независимо, че е възпитана като атеистка, тя има опит със свръхестественото и способността да говори с мъртви. Другата е тайнствената проститутка с прякор Черницата — жена, която говори малко и има блуждаещ поглед. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 86
Перейти на страницу:

2.

Рубен веднага разпозна лицето й. Беше го виждал десетки пъти преди години, когато още учеше във Висшия институт за изкуства и се бе наложило да отиде в Националната библиотека за някакви справки. Оказаха се в една и съща зала, където всички, изглежда, прелистваха книги по изкуство. Тя обаче не го забеляза, а Рубен беше твърде стеснителен, за да се опита да я заговори. В продължение на седмици наблюдаваше извивката на шията й, като нарисувана от Модилияни, наведена над трактат по грък-римско грънчарство. Изпадаше в екстаз, докато съзерцаваше почти прозрачния й профил и огромните й, често скрити от миглите очи, които проследяваха контурите на рисунките или снимките в книгите. Приличаше на една от онези викториански наяди, които Уотърхаус е рисувал преди сто години.

Един ден момичето не се появи. Той продължи да ходи в библиотеката дори след като приключи проучването си, но не я видя отново и споменът за нея се превърна в едно от онези дребни огорчения, които остават скрити в паметта, готови да избухнат в най-неочаквания момент. Точно това се случи, когато я срещна отново сред тълпата от любопитни, които изпълваха Площада на катедралата. И именно тревогата и тъгата, изписани по лицето й, някога толкова спокойно и вдъхващо страхопочитание, го накараха да се реши.

Тя вървеше между павилионите и сергиите, на които по-леките стоки трептяха, подухвани от идващия от залива вятър. Скоро щеше да се озове пред него. Рубен разбра това, защото забеляза, че тя следва известен план в обиколката си. Беше дошла от другия край на площада, като избягваше тълпата, която заплашваше да я повлече в друга посока. Сигурно беше от хората, които при влизането си в някой музей решават да го разгледат, спазвайки определен ред — първо от едната страна, после от другата, от страх да не се объркат и да пропуснат някой ценен експонат. Рубен също страдаше от тази мания, която може би се дължеше на професията му. Макар и да не бе разбрал какво учеше непознатата от библиотеката, сега го осени предчувствието, че е свързана с неговия свят.

Бризът се промъкваше по уличката, свързваща площада с Булеварда на пристанището, и разхлаждаше минувачите от топлината, която излъчваха нагорещените плочки — беше едно от онези сполучливи съчетания, произтичащи от постоянното съжителство между хората и природата на острова. Всички улици на Хавана сякаш винаги сочат към морето, благодарение на тази загадъчна прозорливост вятърът постоянно духа към сърцето на столицата.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)