Кървави книги (Том 6) [bg]

Барбара се огледа внимателно. Зад кулисите цареше тъмнина. Разхвърляният реквизит й пречеше да разбере точното местонахождение на звяра. Но все още можеше да го чуе: шума от стъпките му, ръмженето. Тя предпазливо започна да отстъпва към авансцената. Спуснатите завеси я скриваха от салона, но тя се надяваше, че ще успее да се шмугне под тях преди тигърът да се добере до нея.

Щом ръцете й докоснаха тежкия плат, една от задкулисните сенки изгуби неяснотата си и звярът се появи. Не беше толкова красив, колкото си мислеше, докато го гледаше през решетката. Беше огромен, смъртоносно опасен и гладен. Барбара приклекна и посегна към завесата. Платът беше доста тежък и повдигането му се оказа по-трудно, отколкото бе очаквала, но все пак успя да се напъха до половината под него, преди да усети, опряла глава и ръце върху пода, тупането на лапите на приближаващия се тигър. Миг по-късно почувства парещия му дъх върху голия си гръб и изпищя, когато ноктите му се забиха в тялото й и я издърпаха далеч от безопасността към горещата му паст.

Но тя все още отказваше да се предаде. Риташе го, късаше с шепи козината му и обсипа муцуната му с удари. Но пред мощта му всяка съпротива беше безполезна; Барбара отчаяно се опитваше, но не успя нито за секунда да забави звяра. С един небрежен удар на лапата той разпори тялото й. За нейно щастие след тази първа рана тя изгуби всякакви усещания за реалност и в главата й се появиха абсурдни фантазии. Струваше й се, че отнякъде се чуват аплодисменти и одобрителни викове на публика, и че на мястото на кръвта, която със сигурност бликаше от тялото й, изригваха фонтани искряща светлина. Изобщо не усещаше раздиращата болка в нервните окончания. Дори когато животното разкъса тялото й на три или четири парчета, главата й продължаваше да лежи извита настрани на ръба на сцената и да гледа как тялото й е разкъсвано и поглъщано.

И през цялото време, докато си мислеше как е възможно това — че очите й все още са живи, за да могат да видят тази последна вечеря — единственият отговор, който й хрумна, бе суоновият: „Магия”, беше казал той.

И когато тигърът бавно се приближи до главата й и я погълна на една хапка, тя си мислеше точно това, че сигурно е магия.