Четвъртата маймуна [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093808
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четвъртата маймуна [bg]». Краткое содержание книги:
Четвъртата маймуна — най-гениалното начало на роман, което съм чел през годините. Този трилър никога няма да ви разочарова. Джеймс Патерсън
Портър намали скоростта на колата си, последен модел "Додж Чарджър", докато се приближаваше към хаоса, смъкна стъклото и показа значката, си. Младо ченге, все още хлапе, се провря под жълтата лента за местопроизшествие и дотича до колата.
— Детектив Портър? Наш ми каза да ви чакам. Паркирайте където и да е. Отцепили сме цялата пресечка.
Портър кимна, спря до една от пожарните коли и слезе.
— Къде е Наш?
Младият полицай му даде чаша кафе.
— Ей там, до линейката.
Портър съзря едрата фигура на Брайън Наш, който говореше с Том Айзли от Института по съдебна медицина. Наш беше висок метър осемдесет и осем и се извисяваше над много по-ниския мъж. Изглеждаше напълнял няколко килограма през седмиците, откакто Портър го видя последния път. Издайническият му корем беше издут и висеше над колана му.
Наш му махна с ръка.
Айзли поздрави Портър с леко кимане и бутна очилата си нагоре на носа си.
— Как си, Сам? — Айзли държеше голяма подложка с щипка, заредена с един топ листове. В днешния свят на таблети и смартфони той вечно носеше тефтер. Пръстите му нервно прелистиха страниците.
— Сигурно му е писнало хората да го питат как е, как я кара, как се чувства и други такива варианти на въпроси за здравословното му състояние — измърмори Наш.
— Добре съм — усмихна се насила Портър. — Благодаря, че попита, Том.
— Ако ти трябва нещо, само кажи. — Айзли стрелна с поглед Наш.
— Признателен съм ти — отговори Портър и се обърна към Наш: — Значи нещастен случай, а?
Наш кимна към градски автобус, спрял до тротоара на петнайсетина метра от тях.
— Човек срещу машина. Ела.
Портър го последва. Айзли тръгна след тях.
Фотограф от екипа криминалисти снимаше предницата на автобуса. Решетката беше огъната. Боята на два-три сантиметра над десния фар беше олющена. Друг криминалист човъркаше нещо, забило се в дясната предна гума.
Когато се приближиха, Портър забеляза черния чувал за трупове сред морето от униформени полицаи, които стояха пред нарастващата тълпа зяпачи.
— Автобусът се е движел доста бързо. Следващата му спирка е след километър и половина — каза Наш.
— Не карах с превишена скорост, по дяволите! Проверете джипиеса. Не ме обвинявайте напразно!
Портър се обърна наляво и видя шофьора на автобуса. Той беше едър човек, най-малко сто и трийсет килограма. Черното му яке с емблемата на "Градски транспорт Чикаго" се опъваше на корема, който имаше задачата да прикрие. Твърдата му посивяла коса беше сплъстена отляво и стърчеше отдясно. Очите му нервно се стрелкаха между Портър, Наш и Айзли.
— Онзи откачен шибаняк изскочи право пред автобуса. Това не е нещастен случай, а самоубийства.
— Никой не казва, че сте направили нещо лошо — увери го Наш.
Телефонът на Айзли иззвъня. Той погледна екранчето, вдигна пръст и се отдалечи няколко крачки встрани, за да отговори на обаждането.
— Ако започнете да разпространявате, че съм карал с превишена скорост — продължи шофьорът, — ще загубя работата си и пенсията… Мислите ли, че искам да търся нова работа на моите години? В тази лайняна икономика?
Портър погледна табелката с името му.
— Господин Нелсън, поемете си дълбоко дъх и се успокойте.
По зачервеното лице на човека се стичаше пот.
— Ще мия пода някъде само защото дрисльото избра моя автобус. Имам трийсет и една години опит зад гърба си без нито едно произшествие, а сега ми се случи тази тъпотия.
Портър сложи ръка на рамото му.
— Мислите ли, че ще можете да ми разкажете какво се случи?
— Трябва да си затварям устата, докато дойде представител на профсъюза, това трябва да направя.
— Не мога да ви помогна, ако не искате да говорите с мен.
Шофьорът се намръщи.
— Какво ще ми направите?
— Като начало мога да кажа някоя добра дума за вас пред Мани Полански от "Градски транспорт Чикаго". Ако не сте направили нещо погрешно и ако ни съдействате, няма причина да бъдете отстранен от работа.
— По дяволите! Мислите ли, че ще ме отстранят заради това? — Нелсън избърса потта от челото си. — Господи, не мога да си го позволя.
— Няма да го направят, ако разберат, че сте работили с нас и че сте се опитали да ни помогнете. Може дори да не се стигне до изслушване в съда — увери го Портър.
— Изслушване в съда?