Вътрешно разследване [bg]

И така, Демарко стоеше пред шезлонга на Махоуни, мижейки срещу обедното слънце. Беше първи септември и температурата беше над двайсет и пет градуса. Докато чакаше Махоуни да му съобщи защо го беше повикал, Демарко хвърли поглед към голямата къща. Той не знаеше кой е заел на шефа му това имение с басейн и превъзходна гледка към залива Чесапийк, но подозираше, че ще да е някой, който се опитва да му се подмаже. Демарко се зачуди дали същият този човек е заел на Махоуни и жената, която виждаше през прозореца.

Въпросната жена — с пищно тяло и бронзов тен — беше на около трийсет години и се разхождаше напред-назад пред панорамния прозорец, докато говореше по мобилния си телефон. Единственото й облекло бяха оскъдни черни бикини като на стриптийзьорка. Доколкото можеше да прецени от петдесет метра разстояние, голите й гърди бяха безупречни.

Махоуни извъртя дебелия си врат, за да види какво гледа Демарко.

— Да, бива си я — каза той. — И в случай че ти минават нечисти мисли през главата, тя не е с мен. Гадже е на собственика на къщата.

„Нечисти мисли“ — думи на грешник католик. Демарко можеше да се обзаложи, че Махоуни се изповядва за точно това прегрешение още от времето, когато е бил дундесто хлапе, което е помагало на свещеника при службата. Но дали лъжеше за жената? Демарко не знаеше. Съмняваше се и Бог да знае. А фактът, че Махоуни може да лъже така ловко, не беше никак изненадващ — той беше политик. Джон Фицпатрик Махоуни беше председател на Камарата на представителите на САЩ, третият по ранг, който би седнал в Овалния кабинет, ако и президентът, и вицепрезидентът са в невъзможност да изпълняват задълженията си. По мнение на Демарко една наистина ужасяваща мисъл.