Ези печели [bg]

— Но англичаните и американците са се сражавали на същата страна като нас през войната, татко.

— На същата страна, да — каза баща му. — Но само защото ни смятаха за по-малкото зло. — Александър се замисли над думите му, а баща му стана и добави: — Какво ще кажеш за един шах, докато чакаме? — Александър кимна. Това беше любимата му част от деня. — Нареди дъската, докато си измия ръцете.

— Защо поне веднъж не го оставиш да победи? — прошепна Елена, след като Константин излезе от кухнята.

— Няма начин — отвърна Александър. — Той ще разбере и ще си изпатя.

Отвори чекмеджето на кухненската маса и извади старата дъска и кутията с фигурите. Един от офицерите се беше изгубил и вместо него използваха бакелитовата солница.

Александър игра с десния кон още преди баща му да се е върнал. Константин седна и игра с пешката пред царицата си. После попита:

— Как мина мачът?

— Бихме с три на нула — отвърна Александър и премести коня към царицата.

— Браво, още една категорична победа — каза Константин. — Макар че си най-добрият вратар, който училището е имало от години, все пак е по-важно да спечелиш стипендията. Още нямаш новини, така ли?

— Никакви — отвърна Александър и направи следващия си ход. Баща му се замисли как да отговори. — Татко, успя ли да намериш билет за мача в събота?

— Не — каза баща му, без да откъсва поглед от дъската. — По-лесно е да намериш девственица на Невски проспект, отколкото билет.

— Константин! — сгълча го Елена. — На работа можеш да се държиш като докер, но не и у дома.

Константин се ухили на сина си.

— Но вуйчо ти Коля обеща два билета на трибуната, а тъй като на мен не ми се ходи… — Александър почти подскочи от радост, а баща му направи следващия си ход, доволен, че е разсеял сина си.

— Ако беше станал партиец, можеше да си уредиш колкото си искаш билети — каза Елена.

— Много добре знаеш, че нямам намерение да ставам. Quid pro quo[1]. От теб съм го научил — каза Константин и погледна сина си над масата. — Не забравяй, че винаги ти искат нещо в замяна, а аз нямам намерение да продавам приятелите си заради два билета за футболен мач.

— Но ние от години не сме стигали до полуфиналите за купата — каза Александър.

— И сигурно няма да стигнем отново, докато съм жив. Но ще е нужно нещо много по-голямо от това, за да вляза в партията.

— Владимир иска да влезе в комсомола — каза Александър, след като направи следващия си ход.

— Изобщо не съм изненадан — каза Константин. — Иначе няма да има никакъв шанс да постъпи в КГБ, което е естествената среда за неговата порода.

Думите му отново откъснаха вниманието на Александър от играта.

— Защо винаги си толкова суров с него, татко?

— Защото е лайно, също като баща си. Никога не споделяй тайни с него, защото КГБ ще ги научи още преди да си се прибрал вкъщи.