Ще бъдеш ли тук? [bg]

— Благодаря, че му върнахте лицето — добави старият камбоджанец.

Хирургът прие с подобаваща скромност тези благодарности и почти притеснен, извърна погледа си. През прозорчето без стъкло можеше да различи тропическата гора, гъста и зелена, която се разстилаше съвсем наблизо. Изпитваше странно усещане от това, че само на няколко километра, малко по-нависоко в планините на Ратанакири, все още обитаваха тигри, змии и слонове…

Отнесен в своите размисли, той едва долови смисъла в думите, произнесени от стареца, който го бе попитал:

— Ако знаехте, че има възможност някое от всички Ваши желания да бъде изпълнено, кое бихте си избрали?

— Моля?

— Кое е Вашето най-голямо желание на този свят, докторе?

Лекарят се замисли най-напред за някакъв духовит отговор, но, победен от умората и обзет от неочакван прилив на емоции, промълви:

— Бих искал да видя отново една жена.

— Една жена?

— Да, единствената… единствената, която е била важна за мен.

И там, в това затънтено местенце, далеч от очите на Запада, някаква особена тръпка, тържествена и вълнуваща, премина между двамата мъже.

— Тази жена, Вие знаете ли къде се намира сега? — попита го старият кхмер, изненадан от простотата на подобно желание.

— Тя е мъртва отпреди тридесет години.

Азиатецът леко сбърчи вежди и потъна в дълбок размисъл. После, след кратко мълчание, той се изправи с достойнство и се запъти към дъното на стаята, където, върху сковани с подръчни средства етажерки, бе струпана част от неговите богатства: изсушени морски кончета, корени от женшен, сплетени една около друга отровни змии във формалин…

Възрастният мъж се порови малко в тази натурия, докато намери това, което търсеше.

Когато се върна при лекаря, той му подаде миниатюрно стъклено флаконче.

В него имаше десет малки златисти хапчета…