Убийство в Ню Йорк [bg]

Усмивката трепна смутено.

— Какво ви кара да мислите, че съм женен?

— Всички, които изглеждат добре, са женени — каза тя.

Сервитьорката донесе поръчката им. Макар че не бяха минали и пет минути, адвокатът й направи забележка за закъснението, а тя се извини намръщено и се оправда с навалицата. Докато се обръщаше, подръпна лекичко дясното си ухо, сякаш искаше да измъкне отвътре неговите думи и да ги хвърли на пода. Без да прекъсва разговора или да сваля погледа си от адвоката, момичето от Айдахо си помисли: „Трябва да запомня това, мога да го използвам някога“.

И го скъта дълбоко някъде в системата файлове на паметта си.

Адвокатът се казваше Алън. Той й подаде визитката си, където името му беше изписано с релефни сребърни букви. Тя му каза, че нейното е Клер и се извини, че няма визитка. Професията й не го изисквала, измърмори тя и закачлива усмивка заигра в ъгълчетата на устата й.

Той я попита какво работи.

— Колкото се може по-малко — каза тя и кимна към сервитьорката, сега измъчвана от друга маса, като поясни, че преди се е занимавала с това.

— Преди какво?

— Преди да разбера, че има много по-лесни начини да се печелят пари.

В очите му като електрическа крушка светна разбиране.

Все пак той не се втурна в атака веднага. Разказа й за някои от клиентите си в Атланта — назова известен тийнейджърски идол, който обичал малолетни момичета, и една хевиметъл звезда, която е гей, но не се осмелява да го признае. Обясни й, с явен намек, колко много пари могат да се правят от изготвянето на договори за хора, които са по природа импулсивни и е малко вероятно да ги спазят. Те се нуждаят от услугите на хора като него и при възлагането на договора, и при евентуалното му разтрогване. Накрая й предложи, понеже нейният приятел явно няма да дойде, да отидат някъде другаде, на ресторант или в клуб, където тя предпочита.

— Някъде, където е… скъпо — добави той, като наблегна на думата.

Окуражен от мълчанието й, тихо й каза:

— Или пък да си поръчаме рум-сървиз. Аз съм на горния етаж.

— Добре — съгласи се тя. — Рум-сървизът също може да бъде доста скъп. — Тя направи възможно най-късата пауза. — Ако съм в стаята.

Той издиша шумно.

— Аз не съм единственият тук в командировка, нали?

Същата усмивка пак се появи в ъгълчетата на устата й.

— Явно се справяш много добре с тоя случай, Алън.

— Преди всичко съм адвокат. Това ми е работата — да разбера кога свидетелят не казва истината.

— Нима аз съм свидетел? — промърмори тя и той поклати глава.

— По-надежден от съучастник.

Тя видя как сервитьорката измъкна писалка от косата си, за да се подпише клиентът. Още нещо за системата от файлове.