Убийство в Ню Йорк [bg]

Даже на екрана на монитора Франк видя от снимката, че тя е била привлекателна жена.

— Стела Воглер. Мисис Стела Воглер. Живуща в Мерсер — отбеляза криминалният инспектор.

— Мерсер? — мислеше усилено Франк. Това е в Сохо и апартаментът едва ли е евтин. — И стаята е резервирана на нейно име, така ли?

— Точно така, сър — отговори управителят, който още се навърташе наоколо.

Защо ще наема стая на миля и нещо от собствения си апартамент, продължи да се чуди Франк.

Безплътният глас на криминалния инспектор прекъсна мислите му:

— И така, тя пристига тук за среща с любовника си, той носи няколко играчки, белезници, „Полароид“, за да щракне няколко мръсни снимки. Междувременно нейният мъж научава, проследява я и — фрас.

— А след като, побеснял от ревност, я убива, спира и си прави няколко снимки за спомен — каза сухо Франк. — Както ти го направи.

Засегнат, инспекторът продължи да описва съдържанието на портмонето.

— Шестстотин долара. Не е било с цел грабеж.

— Прекрасно, Шерлок — измърмори Франк и въздъхна.

— А това какво е? — злорада нотка се прокрадна в гласа на инспектора. Той поднесе към обектива на камерата една визитка. — Изглежда, че имате конкуренция, детективе.

— Какво е това?

— „Частно детективско бюро Малори“. Да ви дам ли телефонния номер?

— Почакайте. Какво пише на гърба й?

Инспекторът обърна визитката.

— Ето — каза той, като я нагласи така, че тя изпълни екрана.

На обратната й страна някой беше написал с молив: