Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
Кери беше тренирала пред огледалото, докато се увери, че имитира умело жените, които си търсят клиенти по кръчмите. Часове наред премрежваше очи, облизваше устни, пробваше различни гримаси. С усмивката също доста се потруди. Всичко зависеше от това доколко убедително ще изиграе ролята си.
Не й се наложи да прибегне до подготвената съблазнителна усмивка. Старателно репетираните пози, както и дръзките слова се изпариха от съзнанието й в мига, когато зърна лицето на мъжа. Начервените й устни неволно се разтвориха, дишането й се ускори и тя неусетно примига, забравила преструвките.
Причина за смущението бе лицето насреща й. Очакваше да види грозни следи от битките. Мъжът обаче имаше само един малък белег над лявата вежда. Не се сблъска с бруталност, а по-скоро с някаква трудно обяснима отнесеност. Устните му не бяха тънки и груби, а пълни и чувствени. В очите му не съзря празнота, тъй характерна за мъжете, наети, за да убиват. Макар и замъглени от алкохола, те говореха за пламенна натура, което й се стори дори по-смущаващо от безразличието. Загорялата кожа бе покрита с дребни капчици пот, но ухаеше на сапун.
Необичайната му външност ни най-малко не я успокои, по-скоро засили опасенията й. И все пак тя намери сили да преодолее шока и посрещна смело изпълнения с подозрение поглед. Насили се отново да опита със съблазнителната, упражнявана с часове, усмивка и повтори молбата си.
— Изчезвай!
Отговорът дойде тъй неочаквано, че Кери едва не падна от столчето. Мъжът отново обърна глава и изтегли ръката си, за да загаси цигарата в пълния с фасове пепелник. Кери онемя. Нима беше чак толкова непривлекателна? Нали хората твърдяха, че наемните войници са ненаситни като животни. Смяташе, че това се отнася за сексуалния им апетит. В тая страна бащите криеха дъщерите си, за да ги предпазят, мъжете полагаха усилия да защитят жените си.
А ето че тя се бе предложила на един от тях, за да чуе след минута безцеремонното: «Изчезвай!» Мъжът сякаш напълно бе я изключил от съзнанието си. И сигурно причината бе в непривлекателната й външност. Вероятно годината, прекарана в джунглата, бе оставила своя отпечатък, а тя дори не бе забелязала промяната. Косата й бе забравила какво е маслена баня. Спиралата за мигли и хидратантният крем съществуваха само в предишния й живот. Но колко привлекателна би трябвало да бъде жената, за да изкуши мъж с животински сексуален инстинкт?
Кери отново подложи на оценка възможностите за успех. Планът й беше безразсъдно смел. Твърде нищожна бе вероятността да се справи. При това поемаше невероятен риск. Можеше да се надява да постигне целта си единствено ако нейният «наемник» се съгласеше да й съдейства. В противен случай мисията й бе обречена на провал.
Надзърна през рамо. Чудеше се дали да не зареже този мъж и да потърси някой по-подходящ. Разполагаше с ограничено време. Шофьорът на камиона можеше да се върне всеки момент и да поиска да претърсят хората в кръчмата, докато не се открият ключовете от колата. Нищо чудно да имаше и резервни ключове. И в двата случая Кери би искала да се махне оттук, преди той да се е появил. Камионът беше не по-малко важен от човека, когото искаше да привлече на своя страна. Налагаше се на всяка цена да се сдобие с кола за придвижване.
Каза си, че не е изключено първият избор да се окаже и най-добрият. «Кандидатът» отговаряше на всички поставени условия — пиян, покварен и за момента изоставен от съдбата. Пренебрегвайки всякаква предпазливост, тя сложи ръка на бедрото му близо до смъртоносното мачете и повтори:
— Моля, господине, едно питие.
— Какво? — попита той и измърмори още нещо. Кери се примъкна по-близко. — Нямам време.
— Моля те! — повтори тя на испански.
Мъжът отново я погледна. Кери свали шала, покриващ главата и раменете й. Беше решила, че това ще е последният й коз. Когато поръча на Джо да й намери рокля, подходяща за жена, която се навърта из кръчмите, въобще не смяташе, че момчето до такава степен е запознато с тези неща. Роклята, отмъкната от едно въже за пране, беше избеляла, тук-там протрита от носене, нашарена с отдавна загубили яркостта си червени цветя, но най-скандална бе кройката — цялата се крепеше на тъпички презрамки и бе тъй дълбоко изрязана, че едва прикриваше гърдите. На всичкото отгоре собственичката трябва да бе доста по-едра от Кери.
Изгаряща от срам, младата жена понечи да придърпа дрехата, но си наложи да остане неподвижна. Скована от неудобство, позволи на мъжа да плъзне поглед от раменете до обутите й в сандали крака. Той очевидно не бързаше. Нито пък съзнаваше какво изпитва момичето. Очите му продължиха надолу към гърдите й, сетне изследваха линията на ханша, стройните крака, докато накрая се спряха на босите й стъпала.