Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

На 15 и 16 години Хайнрих Ендерберг /Федя Людмилин/ завърши в съкратен срок школите на английското и американското разузнаване. В последното се задържа на практика още две години.

Едва 18 годишен, Хайнрих Людмилин Болдън Джаксън беше най-голямото чудо в историята на тайната война и можеше да изпълнява всякакви задачи по цялото земно кълбо. Свиреше прилично на пиано, беше превъзходен и търсен кореспондент и разполагаше с неограничени средства, с явни и тайни паспорти за навсякъде, с право да транспортира каквото си ще оръжие през които си иска граници и да ползва кабините за телепортация. Тогава се записа и завърши като частен студент дипломация във Великобритания, математика в Бон и социална психология в Париж. Най-после защити с отличен и дипломна работа във Висшата партийна школа за държавни ръководители в Москва.

Когато се завърна в САЩ — след капитулацията на Хитлер и смъртта на Сталин,- по добра или зла ирония на съдбата роденият в нацистка Германия Хайнрих Ендерберг най-после попадна в ръцете на един евреин. Последният се бе погрижил своевременно да открие в родословното дърво на Хенри един прадядо, принадлежал към богоизбрания народ.

Както е добре или не чак толкова добре известно, великото семе на Авраама разполага с най-съвършеното разузнаване на света — още от самото сътворение, та до ден днешен. Споменатото благословено племе, което е призвано от самия Йехова да се възцари над света, никога не си е позволявало лукса да изпусне юздите на чуждите правителства и разузнавания. Нещо повече, то винаги е вършело това без другите да се усетят, като неотменно е разчитало на вездесъщата си религия: Печалбата. На Хайнрих не му беше съвсем лесно да свикне с новия си господар след „вярната“ служба при Хитлер и другите, но най-после единната цел победи. Толкова ли важно е, в края на краищата, кой точно ще се рови в трупа на планетата, за да вади от него тъй жизнено необходимите за човечеството суровини, вещи и привилегии? Всички велики идеи, всички национални и интернационални революционни вдъхновения, всички прекрасни лозунги и възвишени начинания могат само за някакви си десетина-двадесет години да се превърнат на пух и прах пред несъкрушимото обаяние на Оръжие, Икономика и Производство. Добре им лежи на тия опори на света очарователната кройка на идеята за „Отбрана“ и идеята за „Свещеното Право на Труд“ — добрият естет просто не може да не се възхити. Нейната глобална линия категорично се налага през последните два-три века и едва ли е останал някой да не се замисли за нейния общ автор. Разбира се, срещу подобни насоки на размисъл — Хайнрих знаеше това твърде добре — бяха призвани да се борят всички идеологически институции по планетата, но Подялбата на плячката си остава в тайна, все пак.