Огнена Сиена

Малко след това Малоун напуска морската пехота.

„Чейс винаги сядаше и рисуваше, ако нямахме тренировки — спомня си Уейнрайт. — Понякога, вместо да излезе в отпуска, той оставаше в казармата и работеше по скиците си. Явно беше, че има талант, но нямах представа в каква степен до момента, в който напусна и започна да си изкарва хляба с това. През онази нощ в Ел Чорило той взе решение и повече не се обърна назад.“

В картините на Малоун ценителят няма да открие и следа от насилие. В по-голямата си част те са живописни пейзажи. Пулсиращите от живот детайли, напомнящи Ван Гог и въпреки това подчертано негови, излъчват бурна радост и вълнуващо преклонение пред красотата на природата, която вероятно само някой, срещал се лице в лице с апокалиптично насилие и смърт, би могъл да изобрази…