Огнена Сиена
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнена Сиена». Краткое содержание книги:
Гласът на Малоун заскърца като два кремъка, търкани един в друг:
— Значи не ме познаваш така, както си мислех.
Джеб смръщи вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Да си спомняш някога да съм бягал от опасност?
— Никога.
— И този път няма да го видиш. Изобщо не ме интересува кой е и какъв е. За това, което ми направи, няма да му се размине толкова лесно. Тук живеех добре. Положих много усилия да го постигна. И изведнъж идва някакъв кучи син и ме съсипва само защото не можел да понася да му казват „не“. Е, сега ще разбере чие „не“ звучи като гръм от ясно небе.
— Ама чакай, аз не ти казвам да не си оправиш сметките. На твоя страна съм. Накарай го да си плати. Това, което искам да ти кажа, е да го направиш умната. Удари го там, където най боли.
— И как ще стане тая работа?
— Приеми поръчката, която ти предлага.
11.
Прибоят гърмеше. Въпреки това тишината около тях сякаш се сгъсти.
— Да приема… — Малоун безпомощно махна с ръка, смаян от чутото.
— Управлението много отдавна се мъчи по някакъв начин да се добере до Беласар — каза Джеб. — Ако успеем да разберем какви са плановете му, може би ще успеем да ги осуетим. Обаче Беласар е от фамилия, която се е научила как да оцелява. Баща му е бил търговец на оръжие. Тъкъв е бил и дядо му, и прадядо му, и прапрадядо му, и така чак до Наполеоновите войни. Това не е просто семеен бизнес. То е в гените му. Има невероятна интуиция да избягва капани и да усеща кога го следят. Колкото пъти сме се опитвали да внедрим някого близо до него, все сме се проваляли. Обаче сега ни се удава добър случай.
— Това е някакъв майтап, нали? Едва ли искаш сериозно да ми кажеш, че трябва да му сътруднича?
— Да ни сътрудничиш.
— И ако Беласар наистина е пратил хора да ме следят, значи вече знае, че агент от ЦРУ се опитва да ме вербува.
— Аз съм просто стар приятел, който неочаквано ти идва на гости за седмица, за да се погмурка и да се помотае със сърфа из залива. Освен това, за целия останал свят аз все още работя в охранителната фирма. Ако Беласар тръгне да ме проверява, няма да открие никаква връзка между мен и Управлението. Този разговор изобщо не може да те компрометира.
— Аз обаче съм художник, а не шпионин.
— Работата е там, че се надявах да си останал и войник — каза Джеб.
— Това беше много отдавна.
— Беше твърде добър войник, за да си престанал да бъдеш такъв.
— Но престанах, забрави ли? — Малоун пристъпи към него. — Трябвало е да се сетиш, че повече на никого няма да позволя да ми казва какво да правя.
Прибоят сякаш изведнъж загърмя по-силно. До тях долетя мъглата от разбиващите се вълни и както стояха вторачени един в друг, тя ги лъхна като хладна милувка.
Джеб се отдръпна леко и затърка белега от куршума с пръст.
— Искаш ли да се махам?
— Какво?
— Приятели ли сме или да си търся хотел в града?
— Какви ги дрънкаш? Приятели сме, разбира се.
— Тогава ме изслушай.
Малоун вдигна ръце отчаяно.
— Моля те! — Джеб вложи огромно чувство в думите. — Искам да ти покажа някои неща.
12.
Докато взетият под наем форд подскачаше из дупките по пътя, минаващ покрай покрити с увивни растения махагонови дървета, Джеб непрекъснато поглеждаше в огледалото дали не ги следят. По едно време вдигна дясната си ръка от волана и посочи с палец към куфара на задната седалка.
— Погледни там в страничния джоб.
Малоун неохотно се извъртя назад, наведе се и дръпна ципа на страничния джоб. Но онова, което намери, го изненада.
— Тук има само едно списание. „Глеймър“? Какво общо има някакво модно списание с цялата тази работа?