Историята за любовта на Анете
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Историята за любовта на Анете». Краткое содержание книги:
Известно време след това той се върна в отпус вкъщи, беше пъргав, слаб и загорял от слънцето, съвсем различен от това, което Анете си беше представяла от писмата му. За разлика от словоохотливия му и горд баща, той изглеждаше два пъти по-сериозен, понякога потънал в мисли и някак странно разсеян. Първият път, когато се озова насаме с Анете, след един забележителен, почти безмълвен час, изпълнен с неловко озъртане и директни погледи, изведнъж той взе ръката и и я попита дали да не се оженят. Дори и когато дойде съображението, че са още твърде млади, той продължи да държи на своето по особен твърд и спокоен начин. Той беше на деветнадесет, а тя още нямаше седемнадесет.
Тогава нямаше нищо необичайно в припряните военни женитби и годежи, по някакъв начин те се вписваха във всеобщото въодушевление. След първоначалната изненада Анете бързо свикна с мисълта — тя реши, че би било очарователно, да е първата от техния клас, която се омъжва, а пък и наистина харесваше мъжествения млад офицер, който се беше излюпил от мечтателния Герхард от нейното детство. Повече от това не беше необходимо. Родителите и, заможни, добронамерени и освен това и патриотично настроени, дадоха съгласието си и дори бяха очаровани — сватбата щеше да бъде предлог за голям празник.
Тържеството беше по обед. Следобед повреме на сватбената гощавка се появи извънредно издание на вестника, което съобщаваше за нова голяма победа на източния фронт. Бащата на Герхард поръча да донесат всички налични вестници и прочете със силен глас новината пред гостите. Пленени са десет хиляди руснаци! Гостите изпаднаха в разгулна радост. Държаха се речи, пяха се патриотични песни, а Герхард в сивата си униформа изглеждаше като олицетворението на идеалите, от които всички бяха запленени.
Свещенникът се здрависваше с него, учителят го тупаше по рамото, баща му го насърчаваше да им отвръща със същата целеустременост, а всички присъстващи държаха да пият с него за „победа, слава и успех в боя“. Герхард, който беше станал още по-навъсен и мълчалив, изведнъж скочи, грабна чашата си, и докато гостите седяха в мълчаливо очакване, я удари така рязко в масата, че тя се разби на парчета.
— Вие — каза той, — вие… — докато тъмните му блестящи очи се местеха от човек на човек. — Какво ли разбирате и вие от това? — и излезе.
Вечерта и цялата нощ след това той говори разпалено с Анете, като че ли търсеше опора, за която да се задържи, говореше за младост, за цел, за живота. През цялото време той говореше само за нея, но на нея често и се струваше, че като че ли той има нещо съвсем друго предвид.
Следващата вечер той замина обратно за фронта. Но целият ден преди това той се опитваше да остане сам с Анете. Беше като трескав. Не искаше да вижда никого другиго, а само да се разхожда с нея по местата и градините, по поляните край реката, докато не стана време да заминава. На нея той и се струваше интересен и малко я беше страх от него. Когато се сбогуваха, той я прегърна силно и заговори бързо и припряно, все едно беше останало още много неизказано и ненаправено. След това скочи във влака, който вече потегляше.
Четири седмици по-късно той падна убит, а Анете стана вдовица на седемнадесет години.
Войната продължаваше и годините ставаха все по-кървави, докато не остана къща в малкото градче, в която да не носят траур. И съдбата на Анете, за която често се говореше, избледня на фона на по-тежките изпитания пред онова семейство, където бяха загинали и бащата, и синовете. Постепенно и самата тя вече не чувстваше нищо. Беше твърде млада и малкото дни, които бяха прекарали заедно, не и бяха достатъчни, за да гледа на Герхард като на свой съпруг. За нея той беше само приятел от нейната младост, който е загинал, както толкова много други.
Но все пак правеше впечатление, че животът и е станал някак затворен. Всъщност тя вече не търсеше приятелките си от преди, момичешкото в нея го нямаше. А от друга страна тя смяташе, че също толкова малко принадлежи и на света на възрастните, за тях беше все още момиче. И стана така, че тя нямаше представа как да се държи. Твърде много се беше случило и твърде бързо беше отминало.
Но събитията от последните години на войната не и оставяха време за размисли. От сутрин до вечер тя доброволно работеше като медицинска сестра в една болница. Течението на тези времена нахлу и повлия на всички.
После дойде примирието, революцията, опитите за преврат, кошмарът на инфлацията и най-накрая, когато вече всичко беше минало и Анете дойде на себе си, тя почти с учудване откри, че е станала жена на дведесет и пет, без да е обогатила живота си по какъвто и да било начин. Защото тя все още рядко се сещаше за Герхард.