Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Кайтазов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)». Краткое содержание книги:
— 17 —
Обичам онзи артист, който се съобразява със своите потребности — всъщност той иска само две неща: своя хляб и своето изкуство — panem en cirken2.
— 18 —
Онзи, който не умее да вложи волята си в нещата, той влага в тях поне още един смисъл: т.е. вярва, че там вече е вложена воля. (Принцип на „вярата“.)
— 19 —
Какво? Вие избирате добродетелта, а окото ви е в привилегията на благонадеждния, на благородника? Но с приемането на добродетелта ние се лишаваме от привилегията… (Към един антисемит, застанал на прага.)
— 20 —
Съвършената жена се отнася към литературата както към малък грях — плахо, мимоходом, оглеждайки се дали някой я забелязва и че я забелязва…
— 21 —
Да се впуснеш в трудностите, където няма псевдодобродетели, където по-скоро — както въжеиграчите — или падаш, или стоиш, или преминаваш…
— 22 —
„Злите хора нямат песни.“ — А защо руснаците пеят?
— 23 —
„Немският дух“ — от осемнадесет години той е contraditio in adiekto3.
— 24 —
Ако търсиш винаги началото, се превръщаш в рак. Историкът гледа само назад: накрая вече вярва заднешком.
— 25 —
Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена, да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.
— 26 —
Нямам доверие на систематиците и ги избягвам. Волята за изграждане на система означава липса на почтеност.
— 27 —
Смятат жената за задълбочена — защо? Защото никога не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам „плитки“ жени.
— 28 —
Ако жената притежава мъжки добродетели, трябва да избягаш от нея; ако ги няма, тя сама ще избяга…
— 29 —
Как хубаво гризеше съвестта преди! Какви прекрасни зъби имаше! А днес — какво ли стана? — Въпрос на един зъболекар.
— 30 —
Рядко се прибързва само веднъж. Първия път обикновено се прави нещо в повече… Затова обикновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши по-малко…
— 31 —
Настъпеният червей се извива. Това е умно. По този начин той намалява вероятността да бъде настъпен отново. Или, казано на морален език — смирение.
— 32 —
Против лъжата и притворството съществува омраза, породена от засягането на честта; има и омраза, породена от страха, доколкото лъжата е забранена с божия заповед. Прекалено страхлив, за да лъже…
— 33 —
Колко малко е необходимо, за да си щастлив! Един звук на гайда! Без музика животът би бил заблуда. Немецът сам си измисля пеещ бог!
— 34 —
„Само седнал можеш да четеш и пишеш“ (Флобер). — Хванах ли те, нихилист такъв! Именно уседналостта е грях срещу светия дух. Само извървените мисли са ценни.
— 35 —
В някои случаи ние, психолозите, ставаме неспокойни — когато видим собствената си сянка. Психологът не трябва да се взира в себе си, ако иска изобщо да вижда…
— 36 —
Дали ние, безнравствените, вредим на добродетелта? Толкова малко, колкото анархистите са навредили на князете. Князът застава твърдо на трона си едва когато някой е стрелял по него. Морал — трябва да стреляме срещу морала.
— 37 —
Ти вървиш отпред! Пастир ли си? Или изключение? Третият случай е, че си просто беглец… Първи въпрос на съвестта.
— 38 —
Истински ли си, или си само артист? Представител ли си на нещо? Или си самото то? — Накрая си просто един актьор, който копира… Втори въпрос на съвестта.
— 39 —
Говори разочарованият. — Търсих велики хора, а винаги намирах само маймуните на техния идеал.
— 40 —
Гледаш отстрани? Или протягаш ръка? Или отбягваш, отиваш си… Трети въпрос на съвестта.
— 41 —
Искаш да вървиш с нас? Или да избързаш напред? Или да вървиш сам?… Трябва да знаеш какво искаш и че го искаш. Четвърти въпрос на съвестта.
2
Хляб и зрелища. — Бел. прев.
3
Противоречие в себе си. — Бел. прев.