Устата ми хубава, очите ми зелени
- Автор: Сэлинджер Джером Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Устата ми хубава, очите ми зелени». Краткое содержание книги:
— Да, знам. Знам и все пак не знам.
— Много добре знаеш ти. Я прояви малко въображение. Ония двамата сигурно просто насила са отмъкнали Джоуни.
— Слушай. Никой не е нужно да отмъква Джоуни, където и да било. Не ми ги пробутвай тия за отмъкване и разни такива.
— Никой нищо не ти пробутва, Артър — отговори спокойно прошареният.
— Знам де, знам. Извинявай. Господи, започвам да се побърквам. Наистина ли не те събудих, кажи честно.
— Ако ме беше събудил, щях да ти го кажа, Артър — отвърна прошареният. Замислен за нещо, той измъкна ръката си изпод мишницата на младата жена. — Виж какво, Артър, да ти дам ли един съвет? — попита той и прихвана телефонния шнур точно под слушалката. — Сериозно те питам. Нужен ли ти е съвет?
— Да. Не, не знам. Господи, не те оставям да заспиш. Защо ли не взема да си прережа…
— Изслушай ме за минутка — каза прошареният мъж. — Преди всичко — говоря ти сериозно този път — легни си и се успокой. Удари му дори нещо силно, преди да се пъхнеш в…
— Нещо силно ли? Какъв шегобиец. Та аз изсмуках цяла голяма бутилка през последните два часа. Така съм се гипсирал, че едва…
— Е добре, добре. Лягай си тогава — каза прошареният. — И се успокой, чуваш ли? Има ли смисъл да седиш и да се навиваш само?
— Да, разбирам. Да ти кажа, хич не бих се тревожил, ей богу, но въпросът е, че човек не може да й вярва. Бога ми, не може. Не можеш да я пуснеш спокойно дори на един хвърлей или на… не знам вече на какво. Ох, защо да говорим? Съвсем ще се побъркам вече.
— Хайде, стига. Не мисли сега за това. Не мисли повече. Моля ти се, избий от главата си всички тези глупости. Ако искаш да знаеш, ти правиш — казвам ти го съвсем честно, — ти правиш от бълхата…
— Знаеш ли какво правя? Знаеш ли всъщност какво правя? Срам ме е да ти го кажа, но знаеш ли ти какво правя аз всяка вечер? Като се прибера у дома. Да ти кажа ли?
— Слушай, Артър, това няма…
— Чакай малко да ти кажа, дявол да го вземе. Просто едва се сдържам да не започна да отварям всички врати и долапи в апартамента — кълна ти се. Всяка вечер, като се прибера, очаквам да намеря цял куп копелдаци, изпокрити из къщата. Момчета от асансьора, куриери, полицайчета…
— Хайде, хайде. Нека се опитаме да погледнем по-спокойно на нещата, Артър — каза прошареният. Той хвърли поглед надясно, към пепелника, на който бе закрепена цигара, запалена преди доста време. Но тя явно беше угаснала и той не я взе. — Преди всичко, казвал съм ти неведнъж и дваж, че това е най-голямата ти грешка. Ама знаеш ли какво правиш ти? Да ти кажа ли какво правиш? Ти просто сам си търсиш — запомни това! — сам си търсиш да се тормозиш. Ами че ти просто насърчаваш Джоуни… — Той не довърши това изречение. — Слушай, ти си страшен късметлия — тя е чудно момиче. Честна дума! А ти не искаш да признаеш нито добрия й вкус, нито това, че има ум в главата си.
— Ум ли? Какъв шегобиец. Та тя няма капка мозък. Животно — това е тя!
Прошареният мъж си пое дълбоко дъх, при което ноздрите му се издуха.
— Всички сме животни — каза той. — В основата си всички сме животни.
— Животни сме я, мръсни животни. Но аз не съм животно. Може да съм глупаво, изпортено копеле на двайсетия век, но животно не съм. Не ми ги пробутвай тия. Аз не съм животно.
— Слушай, Артър, така доникъде няма да…
— Ум! Ако знаеш само колко е смешно това. Тя, кучката, се мисли за интелектуалка! И точно това е най-веселото, това е най-смешното. Чете театралната страница във вестника и гледа телевизия до ослепяване — следователно е интелектуалка! Ти знаеш ли за коя съм женен? Да ти кажа ли за коя съм женен. Аз съм женен за най-великата жива, неизявена още и неоткрита актриса, писателка, психоаналитичка и изобщо за най-големия неоценен гений на Ню Йорк. Това не ти беше известно, нали? Господи, толкова е смешно, че ми иде да си прережа гърлото. Мадам Бовари в Колумбийския свободен университет. Мадам…
— Коя? — попита прошареният с нотка на раздразнение.
— Мадам Бовари следва курс за ценители на телевизията. Ако знаеш само…
— Хайде, хайде. Разбери, че този разговор доникъде няма да ни изведе — каза прошареният. Той се обърна и направи знак на жената — с два пръста на устата — да му подаде цигара. — Слушай — продължи той в слушалката, — ти уж си интелигентно момче, дявол да го вземе, а пък си толкова нетактичен, че не може да бъде повече. — Той се изпъна, за да може младата жена да се пресегне зад него за цигарите. — Казвам ти го най-искрено. Това проличава и в частния ти живот, и в…