Смърт край Лаго Маджоре
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Смърт край Лаго Маджоре». Краткое содержание книги:
Но съдбата обърква и най-съвършените планове.
Тъкмо се опитвах да реша дали да мина без обяд или да потърся Торчи, от маранята пред мен изникна едно момиче, което се движеше с лека и свободна походка.
Изглеждаше двадесет и няколко годишна, добре сложена, облечена със светлобежова плисирана ленена пола и смарагдено зелена копринена блуза отворена на врата. Късата й вълниста коса имаше цвета на стара мед, очите й бяха големи и раздалечени, а устата й — блестящо ярко червено правоъгълниче.
Тя не беше красива в общоприетия смисъл на думата, но привличаше вниманието подобно единствен неонов знак на неосветена улица.
Момичето се спря па няколко крачки от мен и разтвори чантата си. Оттам извади туристическия справочник на Италия и започна намръщена да разгръща страниците му.
Други двама неправоспособни гида бяха тръгнали към нея, преди да откъсна поглед от дългите й стройни крака, обути в напълно прозрачни копринени чорапи, и самият аз да започна да действувам.
С две крачки стигнах до нея. Другите гидове отстъпиха с мърморене.
— Извинете ме, синьора — казах с изискан поклон. — Може би се нуждаете от гид? Има много интересни неща, невключени в туристическия справочник, които ще бъда извънредно щастлив да ви покажа.
Тя вдигна поглед и очите й срещнаха моите. Изразът й направо ме разтърси и тогава осъзнах, че под смарагдената зелена блуза има форми, които биха подлудили всеки мъж.
Тя се усмихна. Имаше големи равни зъби — бели като вътрешната част на портокалова кора, очите й бяха с цвета на виолетки, а миглите й — дълги и черни.
— Какзо предлагате повече от туристическия справочник? — запита.
— Аз съм изтъкнат специалист по готическа архитектура и експерт по италиански катедрали изобщо, синьора — отговорих й. — През последната година съм развеждал из катедралата не по-малко от сто двадесет и трима души, без някой да се е оплакал.
Тя затвори справочника.
— Боже мой! Толкова много хора? Правоспособен гид ли сте?
— Трябва само да видите как изглежда такъв гид, за да се зарадвате, че не съм. Ето един, застанал на вратата: господинът с червените жилки на носа и с красивите изкуствени зъби.
Тя се засмя и погледна Джузепе, един от най-добрите ми приятели, въпреки че не е като излязъл от цветна картичка и че се напива всяка вечер.
— Разбирам какво искате да кажете. — Тя докосна къдриците на тила си. — Да, не мисля, че би било забавно да го наема. Но може би вашата такса е много висока?
— Аз съм най-добрият и най-евтин гид в Милано, синьора.
Тя вдигна брадичка към мен.
— Ще ви дам хиляда лири и не повече.
— За хиляда лири, синьора, ще ви покажа и „тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, която се намира в Ченаколо Винчано, където можем да отидем с такси и дари аз ще платя таксито.
— Вече съм я виждала — отговори. — Американец ли сте?
— Сънародник, ако може да се каже така.
— Изгледа ме остро.
— Смятах, че италианският ми е безупречен.
— Това е вярно, но имате вид на американка. Тя се засмя.
— Така ли? Е, след като сте мой гид, ще влезем ли в катедралата?
— С удоволствие, синьора.
Влязохме един до друг в обширната, смътно осветена катедрала, където Умберто изнасяше лекцията си с много ръкомахания, опитвайки се безуспешно да привлече вниманието на своята група туристи.
Когато ме забеляза с момичето до мен, автоматичният му поток от думи спря и трябваше да потърка челото си, за да си спомни докъде е стигнал.
— Днес катедралата е изключително претъпкана — казах, когато минавахме край Филипо и групата му туристи. Филипо се загледа с гладни очи в момичето, а после се намръщи. — Предлагам да отидем да видим тялото на Сан Карло Боромео, архиепископ на Милано, починал през 1586 година. Сега за съжаление се е спаружил и вече не е така представителен, какъвто е бил. Но е интересно как точно е положен да почива преди някакви си триста и шестдесет години. След като го видим, ще забележите как групата ще оредее.
— Не знаех, че е погребан тук. Често съм виждала огромната му статуя на брега на Лаго Маджоре. Защо ли са я направили такава грамадна?
— Приятелите му се страхували да не бъде забравен. Смятали, че високата двадесет и три метра статуя ще се запечата в съзнанието на хората. Значи сте виждала Лаго Маджоре, синьора?