Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Тримата мъже, приковали погледи в лицето на Стен, най-сетне си признаха истината — истина, която биха предпочели да пренебрегнат — и кимнаха в нямо съгласие. След това Стен продължи:
— И в кръвта на дъщеря й също има струя ирландска кръв, широка една миля. Добавете към нея гордостта и ината на семейство Кларк и, господа, пред вас е проблемът, големият проблем — проблем, наречен Александра Кларк — заяви хладно и аналитично Стен, доволен, че най-сетне ги е върнал към действителния проблем, а студените му сиви очи се забиваха в старците като свредел.
Уилтън тъжно поклати глава.
— Надявах се, че ще прилича на майка си, че ще е сладка като нея и ще направи точно онова, което поискаме от нея…
— Наистина мисля, че имате погрешна представа за отдавна починалата Дейдре — прекъсна го Стен, твърдо решен да не позволи темата на разговора отново да се върне към предполагаемо ангелския характер на Дейдре. — В края на краищата, тя се е омъжила за човека, когото сте мразили и ако е бил дори наполовина толкова лош, колкото го изкарвате, трябва да е имала доста кураж — жестоко се разсмя Стен.
— Никога не сме твърдели, че й е липсвала смелост — наежи се Уинчел.
— Разбира се, че не й е липсвала — бързо се съгласи Уилям.
— Тя беше толкова мила, че не можа да нарани Александър Кларк, като му откаже — добави Уилтън, кимайки енергично с глава, сякаш искаше наистина да повярва в думите си.
— Точно така. Вероятно нямаше да остане дълго с него, ако бракът им беше продължил повече време — заяви Уинчел, като повтори измислицата, с която бе утешавал сам себе си толкова дълго.
— Да, скоро щеше да научи за непочтените му действия — потвърди Уилям.
Стен обърна поглед, към тавана в пълно отчаяние, защото осъзна, че отново му се бяха изплъзнали, а старческите им умове бяха поели по пътеките на спомените. А темата беше все същата, която беше слушал толкова често през тридесет и деветгодишния си живот. Имаше план — план, който щеше да поправи всичките им предполагаеми грешки и да върне компанията отново под контрола им. Но старците сякаш не можеха да правят нищо друго, освен да скърбят за отдавна изгубената Дейдре. Всъщност те никога не бяха се проявявали като хора на действието. Нищо чудно, че Дейдре Мейджи беше предпочела енергичния, прогресивен Александър Кларк, мислеше си Стен, докато стържещите гласове продължаваха да бръмчат.
— Той, разбира се, уби Дейдре — гневно каза Уинчел. — Никога не беше доволен от състоянието на нещата. Винаги разстройваше всички, включително и компанията.
— Той настоя да го придружи при изпитанията на онзи негов нов шантав кораб — додаде Уилтън, като от възбуда отхапа края на пурата си и гневно го изплю в огъня.
— Нямахме нужда от никакви нови кораби. Старите си бяха съвсем добри. В крайна сметка били са достатъчно добри за бащите ни. Щом Александър е искал нови кораби, можел е да поръча да ги построят като добрите, изпитани кораби — сериозно добави Уилям, присъединявайки се към утешителния гняв за отдавна отминалите събития, които не можеха да бъдат променени.
— И така, той я уби. Всички потънаха с онзи глупав кораб — убиец — продължи Уинчел.
— Съжалявам само, че единственото им дете не беше с тях — добави Уилям, а помръкналият му поглед неочаквано заблестя от злоба при мисълта за Александра.
Стен нетърпеливо се възползва от споменаването й и се опита отново да ги насочи към деловата част.
— Да, откакто те умряха, с нея имаме само неприятности. Тогава трябваше да поемете контрола на компанията. И можехте да я направите ваша, ако хитрият Александър Кларк не беше се досетил да вкара всичко във фондация за Александра, неговата мила дъщеря — свирепо добави той. — И от осемнадесет години вие се сражавате с Олаф Торсен — побърза да добави Стен, докато все още владееше вниманието им. — Единственият човек, на когото Александър повери дъщеря си и компанията. Единствената личност, на която Александър възложи да управлява фондацията и да брани дъщеря му, докато навърши крехката двадесет и една годишна възраст. И този морски капитан се оказа адски противник, нали, господа? — хладно добави Стен, поръсвайки със сол техните стари рани, за да държи умовете им нащрек.
— Господа — продължи Стен меко и сговорчиво, — помнете, че времето ни изтече. Александра Кларк скоро ще навърши двадесет и една години. На трети август, 1867 година, само след четири месеца, тя ще бъде на двадесет и една. Двадесет и една! Искахме да я омъжим за наш човек, преди да достигне пълнолетие. Торсен е неин съветник и защитник прекалено дълго, и все в наш ущърб. Съгласете се с мен и той никога повече няма да я съветва. Тогава ще трябва да се обърне към нас. Ще убия Торсен — прошепна дрезгаво той, — при това с удоволствие.