Ловецът се завърна у дома
- Автор: Мур Кэтрин Л., Катнър Хенри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът се завърна у дома». Краткое содержание книги:
Но дори и тогава, в детството си, не се разделяхме със страха. Ако главата на баща ни паднеше от раменете му, щяха да ни изхвърлят от имението. О не, нямаше да умрем от глад и не бихме останали без покрив над главите си. Това не може да се случи в нашия век, векът на науката. Но тогава никога нямаше да стана Ловец на глави. И нямаше да получа безсмъртие в пластмасовата обвивка край границите на Сентрал парк.
Може би храната, която ми дават, не ти харесва, вътрешен Белами? Тя не харесва и на мен, но не е и създадена за това. Само е хранителна. Неприятна е на вкус, затова пък съдържа всичките белтъчини, витамини и соли, необходими на мозъка и тялото ми. Храната не трябва да бъде приятна. Не през удоволствието се преминава към безсмъртието в пластмасовата обвивка. Удоволствието отпуска, то е вредно.
Отговори, вътрешен Белами — ненавиждаш ли ме?
Животът ми не беше лек. И сега не е лек. Упоритата плът се бунтува срещу бъдещото безсмъртие и подбужда проявите на слабост. Но ако си слаб, колко дълго ще можеш да задържиш главата върху раменете си?
Простолюдието спи с жените си. А аз никога не съм дори и целувал някоя от моите. (Не си ли ти онзи, Белами, който ми изпраща сънищата?) Децата да, мои са, за това съществува изкуственото оплождане. Спя на твърдо. Понякога нося власеница. Пия вода и само вода. Ям безвкусна храна. И всеки ден под ръководството на наставниците си тренирам, тренирам до изнемога. Такъв живот е труден, затова пък накрая ще застанем с тях завинаги върху пластмасовия монумент и целият свят ще ни завижда и ще ни се възхищава. Ще умра като Ловец на глави и така ше постигна безсмъртие.
Необходими са ти доказателства? Те са в стьклените витрини, там, долу, в залата за приеми. Глави, глави… погледни, Белами, колко глави! Стретън — първата ми жертва. Убих го в Сентрал парк с мачете. Този белег на бузата си получих от него през онази нощ. От тогава се научих да бъда още по-изкусен. Наложи се да се науча.
Всеки път, когато отивам в Сентрал парк, помощници ми са страхът и ненавистта. Понякога в Парка наистина е страшно. Отиваме там само през нощта и се случва да преследваме жертвата много нощи подред, докато й вземем главата. Знаеш, че Парка е забранена зона за всички, освен за Ловците на глави. Той е нашият ловен резерват.
Станах хитър, ловък, проницателен. Възпитах в себе си велико мъжество. Превъзмогнах страховете си и отгледах ненавистта си там, в мрака на Парка, ослушвайки се, изчаквайки, проследявайки, не знаейки дали в същия този момент острата стомана няма да изгори гърлото ми. В Парка няма правила. Пушки, палки, ножове… Веднаж дори попаднах в капан с безброй стоманени зъби и въжета. Но успях бързо да се хвърля в страни, толкова бързо, че дясната ми ръка остана свободна и можах да застрелям Милър право в челото, когато той се появи за тялото ми. Ето я главата на Милър, там долу. Кой би помислил, че куршумът е пронизал челото му! Балсаматорите си знаят работата. А и ние, по правило, се стараем да не повреждаме главите.
Какво те тревожи толкова, вътрешен Белами? Аз съм един от най-добрите Ловци в Ню Йорк. И трябва да хитрувам, да слагам капани и да копая ями дълго преди да ми потрябват и то не само в Сентрал парк. Трябва да поддържам шпиони, активни шпиони, да изтеглям линии за връзка с всяко имение в града. Трябва да знам кой е могъщ и кой има смисъл да бъде преследван. Каква е ползата от победата над Ловци, които имат във витрините си само някакви си десетина глави?
А аз имам стотици. До вчера бях пред всички във възрастовата ни група. До вчера ми завиждаха всички, с които се познавам, и бях кумир на простолюдието, безусловен владетел на половината Ню Йорк. Половината Ню Йорк! Знаеш ли колко много означава това за мен? Че съперниците ми ме ненавиждат с люта ненавист и все пак си дават сметка, че съм по-силен от тях? Разбира се, знаеш това, Белами. Много ми беше приятно, когато Праведния Джонатан Хал и Добрия Бен Грисуолд скърцаха със Зъби само при мисълта за мен и че Черния Бил Линдман и Уинслър Каулз, броейки трофеите ми, се обаждаха по видеофона и със сълзи на ненавист и ярост в очите ме молеха да се срещнат с мен в Парка и да им предоставя мечтаната възможност.
Смеех им се. Смеех се на Черния Бил Диндман дотогава, докато той не изпадна в неистова ярост, а след това едва не му завидях, защото самият аз отдавна не бях изпадал в неистова ярост. А обичам това диво разкрепостяване от всичко, освен от едно — слепия, безразсъден инстинкт да убиваш! В такива минути забравям дори и теб, вътрешен Белами.