Наричай го „господарю“

Той яздеше през гората на хълма Кентъки. Отне му повече от два часа да стигне лобната хижа. Докато се насочваше към нея през равнината, съзря отдалеч някакъв висок брадат мъж с дълъг плащ, каквито носеха жителите на Младите Светове.

Когато се доближи, Кайл видя, че брадата на мъжа е посивяла и че той, явно нервничейки, си хапеше устните.

Носът му беше правилен и тънък, а около възпалените му очи имаше кръгове, причинени от грижи или от безсъние.

— Принцът е в двора — рече сивобрадият на приближаващия се Кайл. — Аз съм Монтлайвън, неговият наставник. Той е готов за път. — Помътнелите му очи умолително гледаха Кайл.

— Стойте далеч от главата на жребеца — посъветва го Кайл. — И ме заведете при него.

— Този кон е опасен — каза Монтлайвън и се отдръпна с подозрение.

— Не — отвърна Кайл. — Той ще язди скопения.

— Боя се, че ще поиска белия.

— Не може да се качи на него — настоя Кайл. — Дори да му разреша, не би могъл да се справи. Аз съм единствения човек, който е в състояние да се задържи на това седло. А сега да вървим.

Настойникът го поведе през затревения двор. Минаха край езерцето и спряха под прозорците на къщата. Там, в люлеещото се кресло седеше около осемнайсет годишен висок и широкоплещест млад мъж с гъста като грива руса коса, а на тревата до него лежаха две препълнени дисаги. Когато ги видя, той се надигна.

— Ваше величество — каза настойникът, след като спряха, — разрешете да ви представя Кайл Арнам. Той ще бъде ваш телохранител през трите дни, които ще прекарате тук.

— Добро утро, телохранителю… искам да кажа, Кайл — усмихна се принцът дяволито. — Слез от седлото, за да се кача аз.

— Вие ще яздите скопения кон, господарю — заяви Кайл. Принцът го изгледа втренчено, отметна назад хубавата си глава и се засмя.

— Мога да яздя, човече — каза той, — и то добре!

— Но не и белия кон, господарю — отвърна Кайл безстрастно. — Никой освен мен не може да язди този кон.

Очите срещу него се разшириха, а смехът секна за миг, но после екна отново.

— Какво да се прави! — Широките му рамене се повдигнаха и пак се отпуснаха. — Отстъпвам, аз винаги отстъпвам. Или почти винаги. — Макар че устните му бяха свити в тънка линия, усмивката му не бе фалшива. — Е, добре.

Насочи се към скопения кон и с едно почти неуловимо движение се озова на седлото. Скопецът изпръхтя изненадано и се вдигна на задните си крака, но щом дългите пръсти на момъка затегнаха умело поводите, а дланта на другата му ръка потупа ласкаво сивия врат, бързо успокои и застана послушно. Принцът погледна към Кайл и повдигна вежди, но той си стоеше все така непоколебимо на седлото.

— Надявам се, че си въоръжен, добри ми Кайл? — подпиша принцът хитричко. — И ще ме защитиш от местните жители, ако решат да да се разбунтуват?

— Животът ви е в моите ръце, господарю, и аз отговарям за него — отвърна Кайл.

Той разкопча отдолу кожената си куртка и я остави да се разтвори така, че да се покаже тежкият пистолет 6 кобура. После отново я закопча.

— Уил! — Наставникът положи ръка върху коляното на младежа. — Бъди предпазлив, момчето ми. Това е Земята — и тукашните хора не се отнасят към титлите и ранговете така, както ние. Мисли, преди да…

— О, хайде стига, Монти! — прекъсна го невъздържано принцът. — Ще бъда толкова неизвестен, скромен и старомоден, колкото и всички останали. Смяташ, че имам къса памет ли! Освен това, остават само три дни до срещата с баща ми, императорът. А сега се махай от тук!

Той се наклони напред, подкара внезапно коня и препусна из двора; профуча през външната порта и се изгуби. Кайл дръпна поводите на големия бял жребец, който затанцува на място и се опита да последва своя събрат.

— Дайте ми неговия багаж — каза Кайл. Наставникът се наведе, взе дисагите и му ги подаде.

Кайл ги затегна върху своите, провесени от двете страни на коня. Поглеждайки надолу, той видя как в очите на брадатия наставник блеснаха сълзи.

— Той е добро момче, ще видите. Ще разберете, че е такъв! — повдигнатото лице на Монтлейвън изразяваш безмълвна молба.

— Зная, че произхожда от добро семейство — бавно рече Кайл. — Ще направя за него всичко, което е по силите ми.

И той се отдалечи през портала по следите на сивия кон. Когато излезе навън, принцът вече беше изчезнал някъде.

Ала за Кайл беше доста лесно да го последва, съобразявайки се с отпечатъците из кафявата пръст и смачканата трева, оставени от преминаването на коня. Той прекоси рядката борова горичка и се озова на полегат скат, където завари принца да наднича през една издължена кутийка с изпъкнала леща.

Когато Кайл се приближи до него, той свали прибора и му го подаде. Кайл го долепи до окото си и погледна към небето. Визьорът се нагласи автоматично и в зрителното поле на Кайл попадна една от трите орбитални енергостанции на Земята.