Наричай го „господарю“
- Автор: Диксън Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наричай го „господарю“». Краткое содержание книги:
Това беше внезапен, къс и милостив замах. Острието заседна между ребрата, които бяха отворени за този таен удар, и потъна дълбоко в сърцето. Принцът изхърка вследствие на излизащия от дробовете му въздух. Когато Кайл улови свличащото се тяло, той вече беше мъртъв.
Кайл го повдигна, преметна високия труп през седлото на сивия кон и го привърза. Разтършува се, намери на тъмната земя падналия пистолет и го върна в кобура. След това възседна белия жребец и, водейки скопения кон с неговия товар, започна дългата си езда обратно към дома.
Зората оцвети небето в сиво, когато той се изкачи най-после на хълма, от който се откриваше гледка към дървената постройка, от която беше взел принца преди почти двадесет и четири часа. Той потегли надолу към вратата на вътрешния двор.
Една неясна фигура, почти неразличима в предутринната тъма, го очакваше; докато я наближаваше, тя се затича към него, за да го посрещне. Беше настойникът Монтлайвън и той се разплака, когато стигна бегом до сивия кон и захвана да развързва възлите на въжетата, които пристягаха тялото.
— Простете ми — дочу Кайл своя глас и беше удивен от безжизненото му и отдалечено звучене. — Нямах друг избор. Ще прочетете всичко в моя рапорт утре сутринта…
Той замълча. На прага на сградата се беше появила друга, още по-висока фигура. Тя слезе по стъпалата, мина през тревата и се насочи към него.
— Господарю… — каза Кайл.
От жребеца той погледна надолу към подобните на тези на принца, но старчески черти, с добавена към тях побеляла коса над покритото с бръчки чело. Този мъж не заплака като учителя — лицето му изглеждаше като излято от стомана.
— Какво се случи, Кайл? — попита той.
— Господарю — отвърна Кайл, — ще имате рапорта ми до сутринта…
— Искам да знам — каза високият мъж.
Гърлото на Кайл беше пресъхнало. Той преглътна с мъка, но от това не му стана по-леко.
— Господарю — рече, — вие имате трима други синове. Един от тях ще стане император и ще спои световете в едно.
— Какво направи той? Кому причини зло? Кажи ми! — Гласът на високия мъж беше дрезгав почти като този на сина му в бара.
— Нищо. И никому — отговори Кайл. Буца беше заседнала в гърлото му. — Удари едно момче, не по-голямо от него. Пи прекалено много. Излъга едно момиче и го накара да страда. Не беше нещо, сторено другиму. По-скоро сгреши пред самия себе си — преглътна Кайл. — Изчакайте до сутринта, господарю, и прочетете моя рапорт.
— НЕ! — Високият мъж улови лъка на седлото му и го стисна така силно, че хватката му удържа жребеца на място. — Твоето семейство и моето са били свързани чрез твоята служба в продължение на триста години. Защо моят син се огъна и не можа да издържи изпитанието си тук, на Земята? Аз трябва да зная!
Гърлото на Кайл беше сухо, като посипано с пепел, и го болеше.
— Господарю — отговори телохранителят, — той се оказа страхливец.
Ръката се смъкна от седлото му, сякаш бе поразена от внезапно безсилие. И императорът на стоте светове се свлече като просяк, блъснат в прахоляка. Кайл вдигна поводите си и излезе през вратата, отправяйки се към гората отсреща на хълма. Зазоряваше се.