Морски змейове, моряци и скептици
- Автор: Макюън Греъм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морски змейове, моряци и скептици». Краткое содержание книги:
Това са най-смислените идеи, предложени за обяснение на забелязаните морски чудовища. В едно или друго време почти всяко голямо морско животно, независимо от неговата форма, е било предлагано като обяснение на загадката. Според някои теории става дума за полет на птици в близост до повърхността на водата и дори за купища водорасли с удължена форма. И все пак всички тези теории, които биха могли да обяснят някои от по-съмнителните случаи, не хвърлят никаква светлина върху неведнъж описвани факти — дълги вратове, щръкнали високо над водата, вълнообразно движение на тялото във вертикална плоскост, низ от гърбици, а не на последно място и бързото придвижване на животните, оставящи след себе си диря, която се забелязва отдалече.
Класическият довод на скептиците е: „Ние ще приемем съществуването на морския змей тогава, когато разполагаме с тялото му.“ А в действителност, с течение на времето са се натрупали множество случаи, при които били улавяни непознати животни или труповете им били изхвърляни на брега; и макар че повечето се оказали останки от вече познати същества, някои са неидентифицирани и до днес.
Нещо повече. Много обитатели на моретата станали известни само чрез един или два забелязани екземпляра от техния вид, а някои (предимно от разред Китообразни) са познати само от разкази на очевидци, но това не е пречка да бъдат признати от науката. Ето подробности за няколко такива случая:
В началото на XIX век естественикът Самюел Константин Рафинеск публикува сведение за непознат представител на разред Китообразни с два гръбни плавника. Този твърде странен случай бил наблюдаван от естествоизпитателя Антонино Монгиторе. По-късно сведението било потвърдено от Гемар и Кой, които забелязали цяло стадо такива китове между Сандвичевите острови и Нови Южен Уелс. Никой не успял да улови екземпляр от тях; не са виждани и изхвърлени останки, но учените приели, че това е делфин от вида Delphinus rhinoceros.
Постепенно се натрупали сведения и за непознат на науката вид кит с много висок гръбен плавник, забелязан около Шетландските острови. Един от очевидците бил Робърт Сиболд, познавач на китовете. Животното било определено като кит от семейство Кашалотови (Physefer tursio), дълъг около 18 метра, и досега никой не е успял да се сдобие дори с късче от него.
Прочутият естественик Филип Гос наблюдавал в продължение на часове непознат вид китове в северната част на Атлантическия океан. Животните били дълги почти по 9 метра и имали розови муцуни. И от тях няма уловен екземпляр, но Гос не бил наречен лъжец или глупак, навярно защото китовете са „уважавано“ семейство за разлика от морските змейове.
Позицията на много правоверни учени се променила през 1939 година, когато бил уловен жив представител на вида Coelacanth; това е голяма хищна риба, за която се смятало, че е изчезнала преди 70 милиона години, тъй като не са намерени нейни вкаменени останки от по-късен период. Много учени изразили открито недоверието си към професор Дж.Л.Б. Смит, който огледал рибата и установил нейната принадлежност; те дори не си направили труда да отидат и да видят останките, а един от тях направо заявил, че става въпрос за обикновена треска с обезобразена опашка. Оттогава са уловени много риби от този вид; една от тях била хваната с обикновена въдица на дълбочина от 15 метра, а това опровергало общоприетата заблуда, че неизвестните същества живеят само в дълбините. След като тази риба успяла да оцелее през толкова ери, защо същото да не е станало и с други същества от тази или от следващите епохи; при това знае се, че морето е една от най-благоприятните жизнени среди, променила се така малко в течение на милиони години.
В някои от разказите на очевидци се говори за морски змейове с дължина до 75 метра и макар че цифрата сигурно е преувеличена, подобни размери не са невъзможни. Най-големите китове са дълги трийсетина метра и тежат около 160 тона. Морско същество с по-тънко тяло, чиято дължина е от порядъка на 75 метра, трябва да тежи по-малко, а морето е подходяща среда за гигантите. Много от най-големите морски животни са открити сравнително скоро и са все още загадка.
Най-голямата известна риба — китовата акула — достига 18-метрова дължина и била открита едва през 1829 година.
Най-големият скат не бил познат до 1830 година; широчината му достига 7,2 метра.