Откриването на незнайния човек (или за емигрантския роман на Петя Божилова)
- Автор: Зографова Катя
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Откриването на незнайния човек (или за емигрантския роман на Петя Божилова)». Краткое содержание книги:
Най-ярко е застъпен сюжетът за съдбата на даровития, начетен и сърцат човек в Испания (може би защото е и автобиографичен). Ясноосъзната е изначалната несправедливост на емигрантската участ за високообразованите българи, приели съдбата на гурбетчии-черноработници. Тази орис е разказана и едновременно с това надмогната в романа. Характеристичният мотив присъства и в поезията на П. Божилова, още преди тя да посегне към широкия (и труден) романов формат. Затова ми се иска да приведа може би най-изразителното, четено от мен през последните години, стихотворение за емигрантската съдба на духовния човек. Защото като професионален литературен историк смея да твърдя, че със стиховете и чрез част от образите в романа „Жега в Мадрид“ — женската емигрантска съдба има вече и своята стойностна литература! Но нека малкото лирическо отклонение само защити тезата ми:
Болка
Но защо тъкмо гордите, притежаващи самочувствието на специалисти, се оказват проблемните емигранти?… Защото психологията на работодателя изисква йерархична смиреност в изпълнението на онова, за което си нает. Скандално изглежда всяко надхвърляне на социалния статус. Стига се до парадоксалното премълчаване на безумни конструктивни недомислици, забелязани от интелигентните „измекяри“, поради високата им инженерна или архитектурна образованост. За да не си загубят работата при първия опит да обяснят или възроптаят! А когато негово „величество“ работодателят хареса някого от своите наемници и реши да го повиши, следва моментът на „лабораторните изпитания“, на жестокото оглеждане и претегляне от всички страни на психофизическия капацитет на избраника. Вероятно психогорещницата, на която е подложен Делян от всъщност добронамерения си бос Алваро, би била спестена на негов сънародник?… Още една болезнена „сонда“ в душата на емигранта и тя би завършила не така лицеприятно! В епизода, който неслучайно резюмирам, авторката постига приносни, непознати досега, народопсихологически и психосоциални обобщения, за които можем да я поздравим.
Интересно е, че тя не пропуска и темата за „вътрешния чужденец“, когато повествува за България. Поданиците на нашата ошмулена държава са също своего рода чужденци в нейната неуреденост и враждебност. И тук образованите, талантливите и умните понякога са най-ощетените. Но като че ли в провинциалния свят, ситуиран в родната Стара Загора, се извършва чудото на онази всеотдайна майчинска магическа обич, която скрепява и оживява разломените фрагменти от хуманното ни общежитие… Тази вселюбов действа и в далечните предели на Пиринеите, където от самата си поява старата Велика постига безсловесно общение с мароканката Семира. Чудото на този диалог на сърцата е непознато на младите емигрантки, знаещи по няколко чужди езика, но забравили умението да общуват истински в студените мегаполиси…
Не са премълчани и най-болезнените и страшни страни на емигрантството — гибелните наркомански капани, бездушността дори към кръвните родственици, хладната пресметливост, неразпознаваща или изхвърляща зад борда като ненужна любовната топлота…
Ако перифразираме старата пословица (идеща комай от еничарските времена) — в парадоксалната логика на емигрантството е напълно възможно брат брата да продаде, но съвсем не е изключено и другото — напълно чуждият да ти стане брат… Така след мрачните страни на житието и страданието на българите в Испания веднага следва контрасюжет на тръпно-красива любовна история…
Композиционните нишки се сплитат като в майсторско везмо на българка от старо време. С напредването сиромановият текст става все по-напрегнат, драматичен и интригуващ. И все повече разказ не само за съдбата на българина в чужбина, а сложна плетеница от житиета на една многонационална емигрантска общност. Така текстът зазвучава като една отворена за още „вписвания“, търсеща, пулсираща романова структура. За да постигне авторката сложната диалектика в образа на емигранта с неговото противоречиво влечение към чужбина — от слепените клепачи след целонощния плач — до радостта на стоика, че се е справил с всички изпитания…