Предговор към „Празни мисли на един празен човек“

„Цивилизацията е устроила нещата по такъв начин, че само едно привилегировано малцинство може да се наслаждава на свободно време… И какъв отговор дава на всичко това привилегированата класа?

Ето нейния отговор:

«Ние и пръст няма да мръднем за света, който ни храни, облича и поддържа разкоша ни. Ние ще прекараме живота си в хвърляне на топки, гледайки как други хвърлят топки, спорейки помежду си за най-добрите начини за хвърляне на топки.»

А нима това е — нека използуваме техния светски жаргон — «честна игра»?

Впрочем възможно е да говоря всичко това просто от завист. Аз никога не съм проявявал особена сръчност в подхвърлянето на топки.“ („Цивилизацията и безработицата“)

А ето и втория пасаж; той е взет от разказа „Философията и демона“, който най-често се причислява към моралните притчи на Джером Джером:

„Глупак е този ратай с неговата несигурна дванадесетшилингова седмична заплата: би трябвало да е доволен от това, което има. Нима не са му спестени вълненията за това дали капиталът му е вложен сигурно при четири-процентна лихва? Нима слънцето не изгрява и залязва и за него? Мнозина, от нас никога не виждат изгрева, а нашите така наречени ниши братя се радват на преимуществото почти всеки ден да наблюдават това утринно празненство. Нека ликува техният демон. Защо ще страдат, ако децата им плачат от глад? Нима не е в реда на нещата децата на бедняка да плачат от глад? Така са устроили този свят боговете. И нека демонът на бедняка размишлява за ползата, която допринася на обществото с евтиния си труд. Нека ратаят помисли за общото благо.“ Да, Джером К. Джером не е „чист“ хуморист. В този сборник българските читатели ще го видят в по-различна светлина. Разказите са взети от различни сборници, писани са по различно време, имат различна идейно-художе-ствена стойност. Изходна точка при подбора им е стремежът да се разкрият двете равностойни тенденции в творчеството на Джером Джером — смехът и изобличението, „забавното“ и „трогателното“. Подреждането им по хронологичен ред, а не с оглед на тематична или някаква друга връзка, също е подчинено на идеята да се проследи последователността, с която Джером Джером следва своята естетическа програма. От тези разкази ни облъхва обичта на писателя към хората, искреното му желание да им помогне да живеят по-добре, по-чисто, по-човешки. А хуморът, с който са пропити, ще припомни отново на нашите читатели приятните минути, които са изживели в срещата си с автора на „Трима в една лодка, без да се брои кучето“.