Предговор към „Празни мисли на един празен човек“

Не е „чист“ хуморист и Джером К. Джером, когото представяме с този малък сборник. Думата „представяме“ едва ли е подходяща за автора на „Трима в една лодка, без да се брои кучето“ — една от най-популярните хумористични творби в световната литература. Българските читатели познават веселите приключения на героите на тази жизнерадостна, светла повест, изпълнена с нескончаеми комични ситуации, със свеж хумор и неизтощима изобретателност. От нейните страници говори един умен, проницателен човек, който познава живота, обича хората и умее да вижда смешното у тях. Но този човек, Джером Клапка Джером (2. V. 1859 — 14. VI. 1927), не е само находчив разказвач на забавни истории. Неговият житейски път е бил достатъчно труден, за да му даде възможност да разбере, че животът не е само приятна разходка по реката в компанията на най-близките приятели и вярното куче.

Израснал в семейство, което отблизо познава нуждата, останал кръгъл сирак още на шестнайсетгодишна възраст, Джером Джером отрано е принуден да се грижи сам за хляба си. В детството и ранната си младост той живее в непосредствено съседство с бордеите на Ист Енд и се сблъсква с безпросветния живот на техните обитатели. Това изостря социалното му чувство и през целия му живот държи будно неговото нравствено съзнание. Тези черти на гражданската същност на Джером Джером слагат траен отпечатък и върху неговата творческа природа. Без да е реалист от мащабите на Дикенз, Джером Джером винаги се е придържал в творчеството си близо до живота и никога не е писал за неща, които не познава. Своето кредо писателят определя с два императива — „да забавлява и да трогва“. Първата част от тази програма той осъществява блестящо. Почти всичките му работи, пръснати в многобройни сборници, са изградени върху някаква комична ситуация. В това отношение Джером Джером притежава рядък дар. Неговата изобретателност е невероятна. Той умее да превърне най-незначителна на пръв поглед случка в стожер на един сюжет, който му дава възможност да разгърне характерите на своите герои. А тези герои — предимно представители на средната класа — Джером Джером познава много добре. Той ги вижда като на длан — и с добрите, и с лошите им страни — и ги осмива находчиво, остроумно, точно. Неговият присмех обаче не е зъл. Джером Джером обича хората, съжалява ги, боли го за нелепостите в техния живот и затова в смеха му има нещо добродушно, в него прозира съчувствие и разбиране. Тази характерна особеност на неговия хумор ясно се откроява в разказите, включени в този сборник. В тях обаче има и нещо друго, което читателите, опознали Джером Джером само като автор на „Трима в една лодка, без да се брои кучето“, не са могли да доловят напълно. То е свързано с „втората част“ от естетическата програма на писателя, с императива „да трогва“.

Както беше споменато по-горе, Джером Джером запазва ненакърнено през целия си живот чувството за нравствена отговорност, което се изразява в една постоянна тревога за съдбата на човека в съвременното му общество. Той познава недъзите на това общество, възмущават го фалшивата, снобска благотворителност, лицемерието, социалната и нравствена тъпота. И не пропуска случай да ги посочи с пръст. В разказите, включени в този сборник, забавните истории, веселите перипетии на сюжета почти винаги се прекъсват от цели пасажи, наситени със своеобразни нравствени проповеди, свързани с обществени или лични морални недъзи, с по-големи, или по-незначителни човешки пороци. Понякога човек дори остава с впечатление, че разказът е написан само заради тези пасажи, че занимателният сюжет е имал за цел единствено да увлече читателя и да го застави да чуе проповедта на автора. Тази черта в творчеството на Джером Джером винаги е била обект на много нападки от страна на неговите критици. Упрекнали са го в немотивирано разкъсване на сюжета, в дидактика. Упреците не са лишени от основание, особено когато става дума за художествената форма на разказите, за тяхната композиция преди всичко. Чувството за мярка не винаги е на висота у Джером Джером. Понякога то му изневерява и разказът се превръща в есе на морална тема, в притча, в басня, чийто морален извод е така раздут, че почти е обсебил фабулата, съдържанието, които са го породили. Що се отнася до упреците по отношение на дидактичността на писателя, необходимо е да се направи известна уговорка. Да, Джером Джером наистина има слабост към общите разсъждения, към философствуването, към поучението и това несъмнено накърнява художествената цялост на неговите творби. Не бива обаче да не се виждат и причините за тази негова склонност. И като човек, и като творец Джером Джером винаги се е отличавал с безукоризнена честност и с високо съзнание за отговорността на писателя, за обществения смисъл на неговото дело. Това съзнание поражда у писателя вътрешната потребност да взема отношение към всичко, което засяга споррд него живота на хората, и да изразява това отношение директно, чрез открита авторска намеса в действието на разказа, Джером Джером смъква много маски, слага пръст в много рани на английското буржоазно общество от края на миналия и началото на нашия век. Въпреки ограничения си мироглед, зъпреки някои свои наивни представи, че обществената действителност би могла да се подобри чрез нравственото усъвършенствуване на човека, той не е дидактик, а изобличител. Джером Джером не винаги вижда източниците на обществените пороци, но ги разобличава и осмива със забележително проникновение и майсторство. Тъкмо тази черта в неговото творчество не са могли да му простят нито приживе, нито след смъртта му буржоазните критици. Тъкмо затова те така яростно са го критикували и продължават да го критикуват за неговата дидактичност. И трябва да се признае — имали са право да го ненавиждат и критикуват. Нека чуем само два „дидактични“ пасажа, за да се убедим в това: