Границата Мохо
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Границата Мохо». Краткое содержание книги:
Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу — на „Буря в бездната“, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел — да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
Линденгуд погледна Уери. Ръководителят на съоръжението беше красноречиво потвърждение на теорията му за „определените хора“. Сигурно твърде много пъти го бяха пребивали на училищното игрище, защото имаше сериозен проблем с авторитета. Шефовете на петролни платформи обикновено бяха сдържани и уравновесени. Съзнаваха, че животът на платформата не е забавен, и правеха всичко възможно да го улеснят за екипажа си. Уери обаче беше същински тиранин. Никога не беше доволен от работата им, крещеше заповеди на подчинените си и на младшите инженери и им се караше и за най-дребното нещо. Оставаше му единствено да размаха камшик и…
Неочаквано таблото на Хикс започна развълнувано да пиука и той се наведе напред и прегледа показанията.
— Имаме проблем с „прасето“. — Хикс извади слушалките от ушите си и се намръщи. — Спря.
— Какво? — Уери се приближи да види монитора. Изключило се е от високото налягане?
— Не. Има смущения в обратната връзка. Не съм виждал такова нещо.
— Пренастрой го.
Хикс натисна няколко бутона на командното табло и каза:
— Готово. Отново спря.
— Пак? Толкова бързо? По дяволите! — Уери рязко се обърна към Линденгуд. — Прекъсни захранването на електромагнита и провери системата.
Линденгуд въздъхна тежко и изпълни нарежданията. Оставаха още седем кладенеца и ако „прасето“ се беше повредило, Уери щеше да получи нервна криза.
И изведнъж се вцепени. „Не може да бъде. Не е възможно!“
Без да откъсва очи от екрана, Линденгуд протегна ръка и дръпна Уери за ръкава.
— Джон.
— Какво има?
— Виж сензорите.
Ръководителят се обърна и погледна показанията.
— Какво става, но дяволите? Нали току-що ти казах да изключиш електромагнита?
— Направих го. Изключен е.
— Какво?!
— Виж. — Устата на Линденгуд пресъхна. Стомахът му се сви от странно усещане.
Уери се вторачи в контролните уреди.
— Тогава какво издава тези… — Той млъкна и бавно се изправи. Лицето му пребледня на синкавата светлина на катодния екран. — Боже Господи.
ДВАДЕСЕТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
ГЛАВА 1
На Питър Крейн му се стори, че от водата се издига огромен бял щъркел на абсурдно крехки крака. Когато обаче хеликоптерът се приближи и далечните очертания на морския хоризонт се изясниха, приликата бързо избледня. Краката станаха по-стабилни и се превърнаха в цилиндрични стълбове от железобетон. Тялото на „щъркела“ се оказа многоетажна надстройка, отрупана с тръби и турбини и украсена с гирлянди от метални пръти и подпорни греди. Тънката ивица, която наподобяваше шия, се превърна в сложен комплекс от кранове и сонди, извисяващи се на няколкостотин фута над надстройката.
Пилотът посочи платформата и вдигна два пръста. Крейн кимна.
Денят беше слънчев и безоблачен и той присви очи срещу ярко искрящия океан, простиращ се във всички посоки, докъдето поглед стигаше. Беше уморен от пътуването — първо с пътнически самолет от Маями до Ню Йорк, след това с частен „Гълфстрийм G150“ до Рейкявик и накрая с хеликоптер. Умората обаче не можеше да притъпи силното му и нарастващо любопитство.
Можеше да разбере защо „Амалгамейтид Шел“ се интересува от мнението му като специалист. Изненада го обаче бързината, с която поискаха да зареже всичко и да замине за петролната платформа „Кралят на бурите“. Освен това централата на „АмШел“ в Исландия гъмжеше от техници и инженери, вместо да е пълна с обичайните сондьори и работници.
Имаше и друго странно нещо. Пилотът на хеликоптера не беше служител на „АмШел“: носеше униформа на Военноморския флот и оръжие.
Хеликоптерът направи рязък завой около платформата и почна да се снишава към площадката. Крейн едва сега осъзна колко е голяма платформата. Само надстройката сигурно беше осем етажа. Горната палуба беше отрупана с озадачаващ лабиринт от модулни структури. Тук-там хора в жълти защитни облекла проверяваха съединенията или работеха с помпите. Приличаха на джуджета в сравнение с огромните машини около тях. Далеч долу океанът се пенеше и вълнуваше около стълбовете на платформата, които чезнеха под повърхността и се спускаха на стотици метри до дъното.
Хеликоптерът намали и кацна на шестоъгълната площадка. Крейн се обърна да си вземе багажа и видя, че в края на площадката чака жена — висока и слаба, с мушамено яке. Той благодари на пилота, отвори вратата и излезе на леденостудения въздух, като инстинктивно се наведе под въртящите се перки.