Границата Мохо

— Константа Едно, Ехо Танго Фокстрот се потапя — съобщи Ричардсън по предавателя.

— На каква дълбочина се намира Базата? — попита Крейн.

— На около три хиляди и седемстотин метра.

Крейн бързо изчисли наум. Три хиляди и седемстотин метра се равняваха на дванадесет хиляди фута. Базата беше на повече от две мили под повърхността.

Зад илюминатора се появи зеленикавият океан. Крейн се вторачи във водата — търсеше риби, но видя само няколко неясни сребристи силуета отвъд кръга светлина.

Сега, след като действително беше обвързан, почувства, че любопитството му нараства.

— Често ли правите тези курсове?

— По-рано, когато Базата се подготвяше, извършвахме по пет-шест курса на ден. И всеки път батискафите бяха пълни. Сега обаче персоналът е попълнен и минават седмици без нито едно спускане.

— Но продължавате да изкарвате хора горе, нали?

— Все още никой не е излязъл.

Крейн се изненада.

— Никой?

— Никой, сър.

Крейн пак се загледа през илюминатора. Батискафът се спускаше бързо и зеленикавият оттенък на водата потъмняваше.

— Какво представлява отвътре?

— Отвътре? — повтори Ричардсън.

— Базата.

— Не съм влизал.

Крейн отново го погледна изненадано.

— Аз съм само таксиметров шофьор. Процесът на аклиматизация е прекалено дълъг за мен, за да я разгледам. Казаха ми, че ти трябва един ден да влезеш и три дни да излезеш.

Крейн кимна и се обърна към илюминатора. Водата беше станала още по-тъмна и осеяна с различни частици. Спускаха се все по-бързо и той се прозя, за да си отпуши ушите. Имаше богат опит с потапяния в подводници, докато служеше във флота. Там атмосферата винаги беше напрегната. Навсякъде стояха навъсени офицери и членове на екипажа, а корпусът на подводницата скърцаше и стенеше от повишеното налягане. Батискафът обаче не скърцаше. Чуваше се само тихото съскане на въздух и бръмченето на охлаждащите вентилатори на уредите.