Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))

Много пъти са се явявали на Земята големите духовни Учители и много пъти са били предавани на човечеството истинските духовни знания, но хората много трудно са успявали да съхранят в промеждутъците мужду тяхното появяване волята и желанието си за праведен живот. Мнозинството не устоява на изкушенията на суетата и плътските желания и попада във властта на илюзията, забравяйки истинската си същност и загубвайки от погледа истинската си цел. За това се налага по-напредналите в духовната стълбица Същества периодично да изпращат отново своите Послания към човечеството, разбира се, съобразени с преобладаващото ниво на съзнанието в момента. Появяването на всяко ново Послание или Учение не изключва изцяло значението на предишните, но се издига върху тяхната основа и, следователно, притежава по-широк обхват. Затова всяко фанатизирано и сляпо робуване на отживели времето си догми, както и отричане възможността за тяхното обновление и развитие, означава да се противодейства на процеса на еволюцията, което е равностойно на опит да се спре движението на един ледник и в двата случая противодействуващият ще бъде прегазен. Същевременно устременият към Истината трябва да съумее да се разграничи от многобройните лъжеучители и техните „учения“, подвластни на егоизма и алчността и водещи своите последователи със сигурност на долу. Не е възможно слепец да води слепеца, защото и двамата ще паднат в ямата. В това отношение може да се приеме, че единственият достоверен критерий за истиността на едно учение е отношението му към Йерархията на Светлината, т.е. връзката му с духовната стълбица на човечеството. Неизброими са звената във веригата на ученическата последователност, в която всеки Учител е същевременно и ученик, а всеки ученик, на свой ред, разполага с всички възможности, когато му дойде времето, да стане и той Учител. Много философски теории са съществували и са били забравени през вековете, но трактатите на Хермес, беседите на Кришна, Изреченията на Буда и поученията на Христос никога няма да бъдат забравени, нито ще загубят значението си, защото произтичат от Източникау а не са плод на осакатеното мислене и словесните спекулации на някой книжен учен или религиозен фанатик. Дори и народното духотворчество в своите прозрения стой по-високо от много, често налагани със сила, идейни конструкции, претендиращи, че са се добрали до сърцевината на Битието, а в действителност само блуждаещи пипнешком по повърхността на материалната очевидност, без дори и да се докосват до истините на окултизма и науката за духа.