Петел, котарак и лисица (Чешка приказка)
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петел, котарак и лисица (Чешка приказка)». Краткое содержание книги:
Тая песен много се харесала на Петльо. Приискало му се да надникне през прозореца — само да види има ли куп жито. Но си спомнил думите на котака и желанието му се пресякло.
А Кума Лиса се обадила отново със сладкия си глас:
— Да знаеш само, Петльо, какви чудни неща има в моите дворци! Ако ги видиш, не ще ти се иска вече да излезеш оттам. Ти недей вярва на котака! Той те лъже. Ако исках да те изям, щях да направя това или вчера, или още оня ден. Не виждаш ли, че те обичам? Стига си дивял в тия пусти гори! Ела да те отведа при хора — и ти да поживееш като света. Покажи се де! Ето, аз ще се скрия чак зад стобора.
И се притаила зад стената. Петелът се качил на прозореца и го отворил, па си показал главата да види къде е купът жито. Никакъв куп не видял. Озърнал се на всички страни. А лисицата подскочила, грабнала го и го понесла. Но го понесла не на гърба си, както обещавала в песента, а в ноктите си.
И тоя път се развикал петелът — да дойде котакът и да го отърве, само че никой не го чул. Старецът и котакът били много далече.
Върнал се котакът вкъщи. Гледа — няма го петела никъде. Трябва да върви да го отърве. Пременил се, натъкмил се — да прилича на гуслар. Взел в едната ръка гусла, а в другата — тояга. Тръгнал към Лисината къща.
Като стигнал там, спрял се пред вратата, засвирил и запял:
Кума Лиса рекла на първата си дъщеря: — Хубавелке, я иди виж, кой пее тая хубава лесен?
Хубавелка излязла, а гусларят я ударил с тоягата по главата и я ритнал настрана. После запял отново песента. Лисицата пратила втората си дъщеря — Въртиметла. Котакът пребил и нея, па я ритнал, та я стоварил при сестра й. Пак запял песента, сякаш нищо не е било.
Кума Лиса рекла на Мийпаница:
— Я иди виж, кой е тоя гуслар, който пее и свири отвън, па кажи на сестрите си да се приберат. Стига са зяпали и слушали! Не е прилично.
И с Мийпаница станало същото, което станало преди това със сестрите й. Излязла Носивода, котакът убил и нея. Убил най-сетне и петата Лисина дъщеря — Готвичорба. Лисицата си казала:
— Тоя гуслар трябва да е голям хубавец. Дъщерите ми са се заплеснали по него, та им се не влиза вкъщи. Да вървя да ги прибера и да видя кой е гусларят.
Излязла тя, а котакът се бил вече приготвил. Като я цапнал с тоягата, оставил я на място. Влязъл в хижата и видял петела, че стои вързан за една греда.
— Хайде, Петльо, да си вървим вкъщи!
Петелът се израдвал. Котакът го отвързал и се върнал при стареца. Като стигнали в хижата, котакът рекъл:
— Петльо, занапред си отваряй очите, че не мога всеки път да те отървам. Слушай батя си котарака: той е по-стар от тебе и никога няма да те научи на нещо лошо.
Петелът станал от тоя ден послушен и никога вече не му се случило нищо лошо.