Петел, котарак и лисица (Чешка приказка)
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петел, котарак и лисица (Чешка приказка)». Краткое содержание книги:
Николай Райнов
Петел, котарак и лисица
Чешка приказка
Имало един старец. Той живеел в малка хижа заедно с петела и котака си. Тръгнал веднъж в гората за дърва и казал на котака:
— Мацане, донеси ми към пладне обяд, но кажи на Петльо да не излиза никъде: нека стои да пази къщата.
Слънцето стигнало досред небето. Котакът поръчал на петела да не излиза от къщи и никому да не отваря, па тръгнал да носи обяд на господаря си.
В това време дошла Кума Лиса и почнала да пее под прозореца на дядовата хижа:
„Кой ли се е разпял?“ — си казал петелът. Отворил прозореца да види. Подал си главата, лисицата го грабнала и понесла към хижата си. А петелът се развикал, колкото му гърло държи:
Котакът чул вика, припнал през гората, пресрещнал лисицата и отървал петела. Като го отвел вкъщи, казал му:
— Слушай, Петльо! Друг път недей отваря на Кума Лиса. Тя е хитра. Каквото и да ти казва, не се показвай на прозореца, че ще те изяде, та костчица не ще остави от тебе.
На другия ден старецът отишъл отново в гората, а котакът тръгнал да му занесе ядене.
На Кума Лиса се прияло младо петленце. Отишла пак при дядовата хижа и запяла:
Петелът чул песента, понечил да отвори прозореца, но си спомнил за поръчката на стареца и за думите на котака. Слязъл от прозореца и почнал да ходи по хижата. А Кума Лиса хвърлила под вратата две-три зърна жито да го подмами. Клъвнал ги Петльо и много му се харесали.
— Бих ти отворил, Кумо Лисо — рекъл той, — ала нямам вяра в тебе. Ще ме изядеш, та костчица няма да оставиш от мене.
— Бива ли да приказваш тъй? — казала укорително лисицата. — Тебе ли да изям, Петльо? Аз вчера исках само да те отведа вкъщи, да видиш как живея и как съм се наредила.
И почнала отново да пее:
Сладък и умилен бил гласецът на лисицата. Петелът повярвал, че тя наистина се грижи за него. Отворил прозорчето да погледне много жито ли му е донесла Кума Лиса. А тя това и чакала. Грабнала петлето и го понесла.
Развикал се Петльо, разплакал се:
И тоя път котаракът чул вика на петела, затекъл се по гласа, настигнал лисицата и отървал приятеля си:
— Не ти ли казах, Петльо, че лисицата е хитра? Не ти ли казах, че не бива да се надигаш през прозореца? Ще те изяде, та ни една костчица не ще остави от тебе. Занапред бъди послушен! Утре господарят ще отиде в далечна гора и аз ще му отнеса ядене. Да не си се излъгал пак да отвориш прозорчето, че няма кой да те чуе, като викаш за помощ.
На сутринта старецът наистина отишъл в една далечна гора за дърва. Котакът му понесъл обяд. Лисицата дошла и почнала да пее своята песен. Три пъти подред я изпяла, но петелът все не отварял. Не само не отварял, а и глас не издавал. Тя хвърлила на няколко пъти под вратата пшенични зърна, той ги изкълвал, ала не рекъл нищо.
— Чудна работа! — викнала Кума Лиса. — Защо не се обажда днес Петльо? Сякаш е онемял. Да не би да е умрял през нощта?
— Не, не съм умрял — обадил се петелът. — Жив и здрав съм, Лисо, но сега вече не можеш ме излъга. Няма да надзърна от прозореца.
— Че защо да не надзърнеш, Петльо? Какво ще ти сторя? Изсипала съм цял куп жито — да ядеш, та да преядеш.
И тя хвърлила още няколко зърна под вратата, па запяла: