Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Витален сън - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Витален сън

Электронная книга - «Витален сън». Краткое содержание книги:

СЕРЖ ЛЬОМАН е роден през 1964 г. в околностите на Париж. Открива научната фантастика още на осем годишна възраст, ровейки се сред дългите рафтове на окръжната библиотека. И веднага решава да стане писател. Ето как една детска мечта се превръща в реалност. За първи път той публикува своя новела през 1984 г. /новелата „Пастели“, в съавторство с Жил Веррдез/, излязла в списание „Континиум“. Може би и това е основната причина, която обърква съвсем студентския и професионалния му живот. Най-напред студент английска филология, после той е продавач в книжарница, след това сценарист и аниматор, после отново студент, този път по история на древния свят, докато най-сетне, през 1987 г., получава диплом за завършено образование. През 1990 г. публикува първия си роман „Висшият закон“ в небезизвестното издателство „Фльов Ноар“, под псевдонима Дон Ериал. Следват други романи, както и публикациите на двайсетина новели, в различни френски списания. Серж Льоман използва няколко псевдонима: Дон Ериел — за спейс оперите, Карел Дек — за някои по-кратки „историйки“ /както обича да се изразява/ и за своя последен роман „Шпионинът, дошъл от отвъдното“ /роман с номинация за престижната френска награда Рони Ене за 1992 г./, и естествено — истинското си име.
През 1990 г. новелата му „Перспективата е трудно изкуство“ печели първа награда на фестивала и срещата на европейските писатели фантасти „Еврокан-90“ /същата новела е публикувана във Франция три пъти, в Канада два пъти и се подготвя за публикация в САЩ, където освен споменатата новела, ще бъде публикувана и новелата „Звезден рай“/. Един от последните му разрази „Човекът, който искаше да спаси Вселената“ е с тазгодишна номинация за Голяма Награда за Френска фантастика. Броени дни ще покажат дали Серж Льоман /Дон Ериал, Карел Дек/ ще бъде двойно възнаграден…
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 13
Перейти на страницу:

„Това превъплъщение е временно. Ако ми позволиш да вляза, аз ще бъда Живописеца и може би, Повелителят на Уханията. Ще поговорим с теб за онова, което трябва да направиш, за да си намериш отново жена си. Но за това ти трябва да пожелаеш присъствието ми край теб.“

Двата езика на Далфирио се движеха от другата страна на илюминатора, но Жос забелязваше само един. Двата гласа на Делфирио се смесваха в ушите му, но той не смогваше да различи какво му нашепваше вторият. Образът на Анита, на нейната голота, разкрита от нежния, мек блясък на Земята на няколко крачки от него /на няколко дена оттам/, го убеди окончателно. Той извика: „Тогава влез!“ и някакъв разноцветен силует се изправи пред него.

— След малко ти ще пътуваш — протръби Живописеца, размахвайки дългите си ръце. — Ти ще пътуваш във Времето.

— Но какво е станало с гласа ти? — запита Жос. — В един момент ми се стори съвсем обикновен, а после…

— Всички вие, ревностните последователи на Слънчевия Христос, понякога стигате твърде далече с вашия скептицизъм.

Делфирио прилепи острите си уши към черепа и раздвижи мустачките си.

— Кажи ми, правех ли се на клоун от другата страна на илюминатора, лъгах ли те, че съм без скафандър и кислороден апарат — без нищо, с което да се предпазя?

— О, така беше, не си ме лъгал!

— И когато ти ме покани да вляза, видя ли дали преминавам през люка, така, както всеки един би го направил?

— Поне аз не видях нищо такова.

— Ами сега, когато съм пред теб, в същата лунна премяна ли съм, както беше преди малко?

— Не, безспорно не.

— Тогава, какво толкова странно има, ако гласът ми ти изглежда малко променен и различен от онзи, с който ти говорех, когато бях отвъд, след голямото никъде, там — навън, където няма въздух, нито светлина, нито топлина?

— Не си спомням — въздъхна Жос. — Честно да ти кажа, вече нищо не си спомням. Нямам вече нито сили, нито воля, нито надежда, нито желание… Кажи ми какво искаш или изчезвай…

— Какво искам ли? — повтори котешката глава със сладникав глас, — но, мили мой, не разбираш ли? Става въпрос за тебе…

— Аз вече съм мъртъв.

— … за тебе и за Анита.

Делфирио седна на леглото до Жос и с едно движение на пръстите си, боядисани в зелено и жълто, в ръката му мигновено изникна кристално шишенце, запечатано с восък. „Многобройни легенди се носят за мене — измяука той. — Говори се, че нямам име и че единствено цветовете, с които съм боядисан, ми позволяват да съществувам. Казват, че съм участвал в Революцията на Мекушавите, но в същото време народът на Гигантските острови ме видял да се нося в атмосферата на Юпитер. Казват най-сетне, че съм Повелителят на Уханията….“

Той поднася шишенцето към светлината, то започва да проблясва.

— Ето, това е, което ни интересува.

— А мен нищо от това не ме интересува.

— Не се оставяй на болката да те заслепи, Ферер Сиачо. В този флакон има изключително рядка есенция… Няма ли да ме попиташ каква?

— Каква? — промърмори Жос, поглеждайки към оръжието си.

— Сълзяща трева. Каучук, изпускащ мъзга. Слънчогледи, обърнати към слънцето. И много други аромати –. всичките уловени от мен в Сан-Жасинто, в деня, в който Анита, легнала в парка на хасиендата на стария Келер — нейният баща, — спеше и за първи път сънуваше.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 13
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)