Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
— В случай че си забравил, Филип, сенатор Йънг и президентът, който е шеф на моя и твоя шеф, са в една и съща партия. Това означава, че хората ще се усъмнят в нашата обективност. Ако разследваме и измъкнем Йънг от кашата, ако обявим, че Грийн не е някакъв си проклет шпионин, опозицията ще ревне: „Замазват ни очите.“
— И тук се появявам аз.
Той се надигна от стола и пристъпи до високия прозорец към двора. Хвана ръце зад гърба си и заговори на стъклото:
— Министърът на правосъдието е реалист. До неотдавна и ти беше политическо животно. Работил си за другата партия в Белия дом и на Капитолия. За какъв дявол ще си правиш труда да помагаш на Йънг?
— Защото началникът ми е наредил?
Той поклати глава.
— Не и ти. Винаги си поставял истината над политиката и личния интерес. Всички го знаят.
— И няма да го забравят, нали, Алан?
Той се вгледа в отражението ми и отговори:
— Онова не биваше да се случва, но нищо не можем да направим. За добро или за зло политиката е горивото, което движи решенията в този град. Знаеш го… и тогава го знаеше. Налага се да приемаме света такъв, какъвто е. — Той разпери ръце да обхване света зад прозореца, после се върна към стола си. — Така или иначе, миналото си е минало. Ти познаваш терена и сме сигурни, че ще тръгнеш на там, накъдето те поведе дирята. Нека добавя, че когато се занимаваше с криминални дела, имаше несравним инстинкт. Ти, приятелю, си идеален за тази задача.
— Много мило, Алан. Дори не спомена най-важната причина.
Еванс се опита да ме погледне в очите, но веднага извърна глава.
— Не сме обсъждали друга причина — каза той. Посегна към автоматичната писалка, която опипваше, когато беше смутен.
— Аз напускам Вашингтон.
Той вдигна вежди и ръката му застина във въздуха.
— Напускаш ли? Къде отиваш? Какво ще правиш?
— Отивам някъде на северозапад, към Тихия океан. Орегон или Вашингтон. Ще намеря някое малко планинско градче и ще си открия кантора.
Той се облегна назад и дълго ме гледа, преди да заговори.
— Имаш ли адвокатска правоспособност по ония места, Филип?
— Не.
— Имаш ли връзки, има ли кой да ти помогне в началото?
— Не.
— Ако разрешиш да попитам, имаш ли с какво да живееш, докато се мъчиш да скърпиш адвокатска практика?
— Май нямам.
Настана неловко мълчание, после той продължи:
— Боя се, че отдавна отминаха времената, когато човек можеше просто да иде в някой град и да си отвори кантора. Ще ти трябва осигурена работа, за да свързваш двата края, докато си стъпиш на краката.
— Ще постъпя в някоя фирма. Мога да разнасям документи и да пиша справки, докато се готвя за изпита за правоспособност. Така правят младите адвокати.
Още преди да довърша, той поклати глава.
— Казвам ти го като приятел. Ще трябва да попълниш един куп въпросници. Коя фирма ще се заинтересува от човек на средна възраст с твоите — той се поколеба в търсене на подходящата дума… — постижения?
Прав беше.
— Имам си постижения.
— Ще увиснеш сам-самичък без пукната пара. Ами ако… пак ти се случи?
— Точният израз е „нервна криза“.
— Именно. Влизал си в болница… колко? Три пъти? Забрави за момент, че се опитвам да ти възложа работа. Говоря като приятел. Трябва да бъдеш практичен.
— Практичен — повторих аз.
— Реалист. — Той сграбчи писалката и я повъртя из пръстите си, докато взимаше решение. — Виж, поемам риск заради теб, но ето какво ще ти предложа. Приеми задачата. Свърши работата както знаем, че можеш. Когато всичко свърши — а това може да е след седмица-две, — ще ти уредя местенце в прокуратурата в Портланд. Те ще се радват на помощта, стига заплатата ти да е от бюджета на министерството. Като държавен служител можеш да си създадеш връзки, да учиш за адвокатския изпит, а когато си готов, отиваш в селце по твой избор. Как ти се струва?
— Ами ако откажа?
— Ти си юрист на държавна заплата. Да продължавам ли?
— Колко време ми даваш за размисъл?
Беше излишно да питам. Еванс вече надничаше през вратата към коридора.
— Ето я и агентката от ФБР. После ще те питам на кого ти прилича. — Той стана и се ухили от ухо до ухо. — Заповядай, Блеър.
Изправих се и Алан ни запозна.
— Филип Баркли, специален агент Блеър Търнър.
— Здрасти — казах аз.
— Здрасти — отговори тя.
След като даде да се разбере, че ме е забелязала, Блеър седна и насочи цялото си внимание към Еванс.
— Блеър е в контраразузнаването и там я ценят много високо — каза той. — Вероятно някой ден ще ръководи отдела. Нали, Блеър?