Стрелецът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Стрелецът». Краткое содержание книги:
Това е разказ за битката между доброто и злото, а Стрелецът е олицетворение на самотния герой, познат ни от древните митове и от класическите уестърни.
Щракна огнивото и запали сухата трева, сетне легна срещу вятъра, който отнасяше пушека към вътрешността на пустинята. С изключение на случайните вихрушки тук вятърът бе постоянен и неизменен.
Звездите над него блещукаха, без да примигват — те също бяха постоянни и неизменни. Милиони слънца и светове. Удивителни съзвездия, студени огньове във всички цветове на дъгата. Докато го съзерцаваше, виолетовото небе притъмня до абаносовочерно. Метеор описа искряща дъга и угасна. Огънят хвърляше странни отблясъци, а дяволската трева изгаряше бавно и очертаваше кръст, заплашителен в своята недвусмисленост. В пламъците танцуваха призрачни фигурки. Стрелецът не ги виждаше. Той спеше. Вятърът стенеше. От време на време непокорен повей тласкаше струйките дим към Стрелеца. Те създаваха сънища както песъчинката перла в мида. Понякога мъжът простенваше ведно с вятъра. Звездите оставаха равнодушни, както бяха равнодушни към войните, разпятията и възкресенията. Това също би му доставило удоволствие.
II
Бе превалил последния хълм, водейки мулето си, ослепяло от горещината. Беше напуснал последния град преди три седмици и оттогава вървеше по изоставения път, минавайки единствено покрай селищата на пустинниците. Някогашните къщички бяха изчезнали и на мястото им имаше землянки, населени с прокажени или луди. Той предпочиташе лудите. Един от тях му бе подарил компас от неръждаема стомана с молба да го предаде на Исус. Стрелецът я прие напълно сериозно. Ако Го видеше, щеше да Му връчи компаса. Но не очакваше да Го срещне.
Пет дни бяха изминали, откакто бе напуснал последната землянка, и вече беше започнал да подозира, че няма да види друга, когато от върха на последния хълм съзря познатия нисък покрив.
Пустинникът, изненадващо млад мъж с буйни червеникави коси, които се спускаха почти до кръста му, плевеше с фанатично усърдие рехави насаждения царевица. Мулето изпръхтя, непознатият вдигна поглед и искрящите му сини очи за миг се впериха в Стрелеца. Вдигна ръце за поздрав и отново се залови за работа. Беше се превил над крайната леха досами къщата, скубеше дяволската трева и я хвърляше зад себе си. Вятърът, който духаше откъм пустинята, развяваше дългата му коса.
Стрелецът бавно слезе по хълма, повел мулето си. Спря до края на царевичните насаждения, отпи от меха и се изплю върху сухата пръст.
— Ще съживи твоите посеви!
— Ще съживи и теб самия! — отвърна мъжът и се изправи. Гърбът му силно изпука. Огледа Стрелеца без капчица страх. Онази част от лицето му, останала непокрита от косата и брадата му, изглеждаше незасегната от проказата, а погледът му, макар и малко див, излъчваше разум.
— Нямам нищо освен царевица и боб — каза той. — Царевицата е безплатна, но ще трябва да се бръкнеш за боба. Един човек ми го носи от време на време. Не се застоява дълго — изсмя се заселникът, — бои се от духове.
— Сигурно и теб те мисли за призрак.
— Сигурно.
Замълчаха и се измерваха с поглед. Пустинникът протегна ръка:
— Казвам се Браун.
Стрелецът отвърна на ръкостискането му. В този момент измършавял гарван изграчи от покрива. Човекът махна към него.
— Това е Золтан.
Щом чу името си, гарванът отново изграчи и полетя към Браун. Кацна на главата му, заби нокти в буйните му коси и изграчи:
— Да ти го начукам. Да го начукам на теб и на коня ти.
Стрелецът кимна дружелюбно.
— Ядеш боб, гърмиш като топ — вдъхновено занарежда гарванът.
— Ти ли си го научил на това?
— Че той не ще да научи друго — отвърна Браун. — Веднъж се опитах да му втълпя една молитва. — Хвърли поглед към къщурката си, сетне към спечената неплодородна земя. — Предполагам, че тук няма място за богомолци. Ти си стрелец, нали?
— Да. — Той коленичи и извади тютюн и листчета хартия. — Золтан хвръкна от главата на Браун и пърхайки с криле, кацна на рамото му.
— Преследваш онзи, нали?
— Да. — Дойде ред и на неизбежния въпрос. — Кога мина оттук?
Пустинникът вдигна рамене.
— Не зная. Преди повече от две седмици. По-малко от два месеца. Оттогава търговецът на боб се отби два пъти. Тук всички дни са еднакви. Мисля, че е било преди шест седмици. Макар че най-вероятно греша.
— Колкото повече ядеш, толкова по-силно надуваш тромбата — обади се Золтан.