Стрелецът

Зная, че изтеглянето на картите означава, че Роланд трябва да повика трима души от нашия свят (както човекът в черно беше пренесъл тук Джейк), които ще се присъединят към него в търсенето на Тъмната кула… казвам го със сигурност, защото вторият роман, наречен „Трите карти на съдбата“, вече е написан.

Сигурно се интересувате какво се е случило в миналото на Стрелеца. Господи, не зная почти нищо по този въпрос. Може би е избухнала революция, която е унищожила неговия „свят на светлината“? Не зная. Имало ли е последна схватка между Роланд и Мартен, който е прелъстил майка му и е убил баща му? Не зная. Не зная нищо и за смъртта на приятелите му Кътбърт и Джейми, нито за приключенията му през годините, изминали от посвещаването му в зрялата възраст и появяването му в пустинята. Ами коя е била Сюзан, първата му любов? Не зная.

И все пак цялата история съществува дълбоко в съзнанието ми. Зная какво ще се случи, ето защо не е необходимо да предсказвам, да предполагам или да правя кратко обобщение на съдържанието на бъдещите си творби (обобщението е последното оръжие, до което прибягват некадърните писатели).

Когато настъпи моментът, всички тези подробности, определящи съдбата на Стрелеца, ще се появят съвсем естествено — като сълзите или смехът. А пък ако не се появят, то, както някога е казал Конфуций, на петстотинте милиона китайски комунисти хич няма да им пука.

Зная още, че в някакво магическо време — ще бъде вечер, обгърната във виолетов мрак (вечерта е създадена за романтика, нали?) — Роланд, надувайки рога си, ще се приближи до Тъмната кула… и ако присъствам, вие, мои читатели, първи ще узнаете за това.