Электронная книга - «Истината». Краткое содержание книги:
Уилям дьо Слов случайно се оказва в ролята на главен редактор, и то на първия вестник в Света на Диска. И вече е принуден да се бори с опасности, типични за всекидневието на журналиста. Разни хора жадуват смъртта му; погажда се с разкаял се вампир, който изпитва самоубийствено влечение към снимането със светкавица; после и други хора решават да се разправят с него. Отгоре на всичко един досадник все настоява във вестника да се появяват неговите смешно оформени зеленчуци. Уилям само иска да се докопа до истината. Уви, всички останали искат да се докопат до Уилям. А той още не е издал дори третия брой на вестника…
Разбира се, налагаше се да внимава, оставяше празно място след „До моя благороден клиент“ и където още беше подходящо, за да ги попълни според получателя. Дори при такива разноски му оставаха почти трийсетина долара месечно, а работеше ден-два.
С трийсет-четирийсет долара един младеж със скромни изисквания можеше да преживее в Анкх-Морпорк. Освен това продаваше фурмите. Би могъл и да спестява от храна, като излапа товара, но знаеше, че скоро ще предпочете гладната смърт пред тази диета.
Пък и постоянно припечелваше по нещо допълнително. Светът на писмената беше като затворена кни… да, де, като затворено загадъчно хартиено нещо за повечето обитатели на Анкх-Морпорк. И ако все пак се сблъскваха с необходимостта да напишат нещо, немалко от тях минаваха под табелата „Уилям дьо Слов — писане на разни неща“ и се качваха по скрибуцащите стъпала.
Например джуджетата. Те неспирно прииждаха към града да си търсят работа. Първото нещо беше да пратят писмо у дома, за да споделят колко им е провървяло. Случката беше предвидима, дори ако джуджето се сблъскаше с толкова лош късмет, че от глад си изядеше шлема. Затова Уилям накара господин Крипслок да му отпечата няколко десетки стандартни писма, които с попълването на съответните пролуки в редовете ставаха напълно приемливи.
Умилени родители на джуджета навсякъде из планините пазеха като съкровища писма с горе-долу следния текст:
Скъпи (Маму и Тати),
Ами аз пристигнах тука здрав и читав, настаних се (на улица „Петльова човка“, номер 109, в Сенките). Всичко ми е наред. Намерих си много свястна работа при (ССПГ Диблър, предприемчив търговец) и скоро ще натрупам куп пари. Помня сички убави поучения, дето ми ги изредихте. Хич не къркам в барове, нито се мешам между тролове. Ами туй е сичко засига, копнея да видя вас и (Емелия).
Ваш любящ син (Томас Трошиглава).
Въпросният обикновено се олюляваше, докато диктуваше. И всеки път Уилям се сдобиваше с двадесет лесно спечелени пенса. Предлагаше екстри — грижливо нагласяше правописа според клиента и му позволяваше сам да се справи с пунктуацията.
Тази вечер топящата се лапавица бълбукаше в улуците зад прозореца, а Уилям седеше в мъничкото си кабинетче над Гилдията на фокусниците и пишеше усърдно. Слушаше разсеяно безнадеждните, но неуморни повторения на нерушимите правила от чираците във фокусническия занаят. Имаха вечерни уроци в залата долу.
— … внимавайте. Готови ли сте? Тъй. Яйце. Чаша…
— Яйце. Чаша — безчувствено мънкаше класът.
— … Чаша. Яйце…
— Чаша. Яйце…
— Магическо слово…
— Магическо слово…
— Фазаммм! Ей тъй става. А-ха-ха-ха-ха…
— Фазаммм! Ей тъй става. А-ха-ха-ха-ха…
Уилям придърпа листа към себе си, подостри ново перо, позяпа стената и написа:
И накрая нещо по-забавно. Разправят, че джуджетата умеели да превръщат оловото в злато, макар никой да не знае откъде тръгна тази мълва. Когато джуджетата вървят по обичайната си работа в града, досаждат им с викове: „Ей, дребосък, я покажи как се прави злато!“ Все пак само новодошлите в града си го позволяват, защото тук всички знаят какво те сполетява, ако наречеш джудже „дребосък“, а именно — смятай се за мъртвец.
Ваш покорен слуга
Уилям дьо Слов
Харесваше му да завършва писмата си весело.
Взе нова чемширена дъска и притисна изписания лист върху нея. Търкането с облото дъно на лъжица набързо прехвърли мастилото върху дървото, както и му осигури още няколко десетки долара и достатъчно фурми, за да го заболи коремът.
Днес щеше да остави дъската на господин Крипслок, а утре следобед на спокойствие ще вземе копията. С малко късмет щеше да ги разпрати до средата на седмицата.
Уилям облече палтото си, уви грижливо дъската във восъчна хартия и излезе в мразовитата нощ.
Светът се състои от четири елемента — Земя, Въздух, Огън и Вода. Този факт е известен дори на ефрейтор Нобс. Освен това не е съвсем верен. Има и пети елемент, обикновено го наричат Изненада.
Например джуджетата се научиха да превръщат оловото в злато по трудния начин. Разликата между него и лесния начин е, че трудният води до успех.
Джуджетата бутаха претоварената скърцаща каруца по улицата и се взираха напред през мъглата. Ледът се напластяваше по каруцата и украсяваше с висулки брадите им.
Нужна беше само една замръзнала локва.
За такива неща винаги можеш да разчиташ на добрата Сполука.
Мъглата се сгъстяваше, превръщаше всяка светлинка в мъждукане и поглъщаше звуците. На сержант Колън и ефрейтор Нобс им беше ясно, че тази нощ никоя варварска орда няма да включи превземането на Анкх-Морпорк в туристическите си планове. Стражите не виняха варварите за неохотата им.
