Принцът на мрака
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът на мрака». Краткое содержание книги:
Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит-содомитът Пиърс Гейвстон. Гейвстон не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции — да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия.
Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в който се е оттеглила.
Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?
В такива случаи крал Едуард I се обръща за помощ към незаменимия Хю Корбет — кралски довереник и шпионин, който разплита безпогрешно и най-загадъчните убийства — за да спаси доброто име на своя крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на Гейвстън, с коварни наемни убийци — и с притворството на собствения си господар…
— Селест! — прошепна той. — Селест, аз съм, Юдо.
Думите му увиснаха в тишината.
— Станало ли е нещо? — попита той меко.
Разтревожен не на шега, англичанинът застина, наострил уши за всеки подозрителен шум.
Чу как къщата скърца и стене, но тя беше стара, а просякът на ъгъла със сигурност щеше да го предупреди, ако някой беше влязъл. Юдо извади камата си и отиде до леглото.
— Селест! — прошепна той и силно разтърси момичето. Тялото й се обърна и Юдо разтвори уста в безмълвен писък. Гърлото на проститутката беше прерязано от ухо до ухо. Корсажът на роклята й беше подгизнал от лепкава червена кръв, която се беше съсирила на локвички върху одеялото. Юдо почувства по пръстите си нещо топло и лепкаво. Дишайки дълбоко, той отстъпи крачка назад, после още една, обърна се и хукна към вратата. Внезапно пред него изникна неясна фигура, но Юдо падна на едно коляно и светкавично заби камата си в корема на мъжа. После скочи, блъсна го встрани и хукна надолу по стълбите. Там го очакваше друга фигура, забулена и злокобна. Юдо прескочи последните няколко стълби и се хвърли върху убиеца, запращайки го в стената. После изскочи навън, в тъмната зловонна уличка и погледна към просяка.
— Негодник! — извика той. — Мръсен, лъжлив негодник!
Подлецът се оттегли навътре в ъгълчето си. Юдо намери пипнешком един камък и с всички сили го хвърли по просяка. Улучи го по главата и нещастникът се свлече със стон. Юдо зави зад ъгъла на уличката и затича към кръстопътя. Хлипаше и стенеше, докато гърдите му се опитваха да поемат въздух, а сърцето му биеше като барабан. Знаеше, че всичко е напразно. Дотук имаше късмет, но къде щеше да отиде сега.
Внезапно видя редица въоръжени мъже в далечния край па площада. Застина на място и изкрещя предизвикателно. Нямаше да се даде жив. Още крещеше обиди, когато стрела от арбалет прониза бедрото му и го повали, стенещ и ругаещ, на паважа. Той се опита да я издърпа, но тя се беше забила дълбоко в плътта му и ужасната болка го накара да изстене. Нямаше да получи наградата, нямаше да се върне в Бордо. Нямаше повече да се наслаждава на прекрасното вино! Чу тропот на ботуши по павирания площад, някой го срита в рамото и го претърколи по гръб. Капитанът на френската стража свали шлема си и коленичи до него.
— Е, ти беше дотук, мосю — промърмори той. — Дните ти на вино и веселие свършиха!
Вдигна облечената си в ризница ръка и силно удари английския шпионин по устата.
— Това е само началото на бедите ти, мосю! — изсъска французинът. — По твоя вина тази нощ изгубих двама добри бойци. — Той сграбчи Юдо за жакета и го изправи. — Хайде, тъмницата на Лувъра е наблизо, а и други искат да си поговорят с теб.
Лейди Елинор Белмонт седеше на ръба на леглото. Нежното й лице беше бледо и изтощено, само на бузите й се открояваха червени петна. Тя сплете пръсти и ги закърши, сякаш за да успокои обзелото я вълнение. Стана и отиде до ромбовидния прозорец. Беше прекрасен августовски ден — слънцето вече клонеше към залез и тишината в манастира се нарушаваше само от ясните птичи песни в дърветата зад стените му. Елинор спря и присви очи, взирайки се навън. Сигурна беше, че е видяла въоръжени конници между дърветата. Слънчевите отблясъци върху оръжията им бяха привлекли вниманието й. Тя се притисна до стъклото, горящата й буза се наслаждаваше на хладината му. Имаше ли някой отвън? Бяха ли дошли? Не, не се чуваше нищо освен бърборенето на монахините, докато минаваха през галериите за вечерня. Елинор въздъхна и реши, че отново е станала жертва на трескавото си въображение.
Огледа стаята. Всичко беше готово. Стегна се и пое въздух. Приятелят й, който и да беше той, сигурно щеше да й изпрати помощ. Скоро щеше да бъде вън от това затънтено място, да се върне при любимия си и да направи всичко възможно, за да спечели отново чувствата му. Едуард може и да беше Уелски принц и наследник на английската корона, но лейди Елинор смяташе, че е замесена от по-добро тесто. Не беше ли повтарял баща й при много случаи, че Белмонт са от благороден произход, че са силни и упорити?
Щеше да загърби слуховете. Елинор се засмя рязко, после замръзна, дочула шум от стъпки в коридора отвън. Поклати глава.